Зависимостта е болест с биопсихосоциален произход. Факторите, които са предпоставка за нейното развитие са:
Биологични фактори:
-
Генетична предразположеност;
- Биологичните фактори могат да бъдат:
- Физиологични - специфични особености на конкретния организъм;
- Неврофизиологични – механизмът на въздействие на самите вещества върху определени структури на човешкия мозък (системата на възнаграждение).
Психични фактори:
1. Личностови характеристики:
- Стремеж към непосредствено удоволствие „тук и сега”;
- Ниска самооценка;
- Ниска издръжливост към стрес;
- Импулсивност;
- Неумение за справяне с неприятни емоции (безпокойство, страх, срам, гняв, тъга и др.) и емоционални състояния (скука, самота, отхвърляне и др.);
- Ценности и нагласи.
2. Неудовлетворени потребности:
- Нужда от любов;
- Нужда от приемане;
- Нужда от себереализация.
Социални фактори:
- Социална среда (семейство, училище, неформална група);
- Поведенчески модели, свързани с употреба на психоактивни вещества (алкохол, наркотици, хазарт);
- Обществени нагласи към употребата на алкохол и наркотици;
- Стереотипни убеждения (напр.: „всички младежи пушат трева”; „марихуаната лекува …”, "ако вземаш амфети, не се напиваш..." и др.);
- Социални норми (напр. употребата на алкохол е социално приемлива);
- И др.
Посочените фактори са благоприятстващи, но не и решаващи за възникване на зависимост.
Когато вече е налице, болестта не зависи от:
- Волята на зависимия;
- Качествата на характера и личността му;
- Интелектуалното му равнище;
- Социалния му статус;
- Материалното му положение.
Болният не е виновен за това, че е болен. Той не носи отговорност за факта, че е болен, но трябва да поеме отговорност за своите постъпки и за ремисията си. Основната характеристика на зависимостта е загубата на контрол върху началото и края на упоребата на веществото.
Зависимостта е психично и поведенческо разстройство с хронично-рецедивиращ ход на протичане. Описана е в МКБ-10 (десета ревизиа на Международната класификация на болестите) по следния начин:
„Съчетание от поведенчески, когнитивни и физиологични прояви, което се развива след повторна употреба на определено психоактивно вещество и обикновено включва следните симптоми:
- силно желание за приемане на веществото;
- затруднен контрол върху приема;
- продължаване на употребата въпреки наличието на вредни последици;
- даване приоритет на приема на веществото пред другите видове активност и ангажименти;
- повишен толеранс;
- понякога физиологично състояние на абстиненция."
При наличие на 3 или повече от гореописаните симптоми, които са се проявили едновременно през последната една година, може да има съмнение за зависимост, но диагнозата „синдром на зависимост“ може да се постави единствено от психиатър. Не всички, които употребяват алкохол или наркотични вещества стават зависими, затова е важно да се знае, че дори доказаната употреба на психоактивни вещества не означава, че вече е налице зависимост, но рискът е многозначителен. Дори само употребата на някои психоактивни вещества, без да има зависимост от тях, крие рискове за здравето и живота. Именно тук идва ролята на превенцията и с помощта на знанията за обуславящите фактори, да се прекъснат пътищата, които биха довели до употреба и зависимост.