„Любопитство” е името на ракетата, с която  младият тийнейджър се втурва да опознава света и самия себе си. Това пътешествие е вълнуващо, полезно и напълно нормално. Едно от нещата, което прави рисково това начинание е фактът, че на пътя на младите хора се изпречват леснодостъпните и не особено скъпи наркотични вещества.

Рисковите фактори са с различен характер и се намират в сложни взаимовръзки. Важно е да се уточни, че това са само предпоставки и наличието на който и да е от тези фактори, не гарантира, че човекът ще употреби изобщо и че в последствие ще се пристрасти към употребата на някакво наркотично вещество или алкохол.

Рисковите фактори, които могат да бъдат предпоставка за употреба на психоактивни вещества могат да се разделят на няколко групи:

 

Индивидуални рискови фактори:

  • Желание за идентифициране с употребяващите връстници;
  • Ниско самочувствие;
  • Психически разстройства;
  • Неустойчивост на стрес и психическа болка и липса на умения за справяне с тях;
  • Неспособност за разпознаване, изразяване и контрол на силни емоции и чувства;
  • Липса на социални умения;
  • Склонност към рисково и агресивно поведение;
  • Отчуждение и склонност към бунтарство;
  • Отричане на социалните норми и правила;
  • Недостатъчни умения за устояване на натиск от средата;
  • Отхвърляне от връстниците в ранна възраст;
  • Недостатъчна информираност за здравословен начин на живот;
  • Детето се движи в среда на употребяващи психоактивни вещества;
  • Нагласа, че употребата на алкохол и наркотици е „готина”;
  • Липса на усещане за принадлежност към група.

Рискови фактори, свързани със семейството:

  • Членове на семейството с история на проблемна употреба на алкохол и наркотици;
  • Липса на ясни правила и последствия при употреба на алкохол и наркотици от тийнейджъра;
  • Родителите не поставят ясни граници и очаквания относно поведението на детето;
  • Емоционална злоупотреба с детето, т.е. използването му за запълване на емоционални нужди на един от двамата родители;
  • Недоверие на семейството към външния свят и приятелския кръг на детето;
  • Прекалена амбициозност на родителите и поддържане на конкурентни нагласи спрямо връстниците;
  • Чести конфликти в семейството, в това число – насилие (емоционално, физическо), пренебрежение и др.;
  • Неефективно и недостатъчно общуване с детето;
  • Отказ, често несъзнателен, за предоставяне на възможност на детето за самостоятелност;
  • Незачитане на правото на собствено мнение на детето – подценяване, подигравателно отношение, неаргументирано отхвърляне;
  • Неподходящ контрол или липсата на контрол от страна на родителите. Грижа и контрол са две различни неща;
  • Акцентиране върху слабите страни на детето и неуспехите му;
  • Консуматорски стил на живот. Презадоволеност на материалните нужди на детето.

Рискови фактори, свързани с училищната среда:

  •  Липса на ясни академични и поведенчески очаквания и правила;
  •  Липса на чувство за принадлежност към училището;
  •  Родителите не са въвлечени в училищния живот;
  • Нарушена или неправилна комуникация между родители и учители.

Рискови фактори от обществен характер:

  • Лесна достъпност до алкохол и наркотици;
  • Неспазване на законовите уредби;
  • Норми и правила, които толерират употребата на алкохол и цигари;
  • Липса на усещане за принадлежност към обществото;
  • Безработица и бедност;
  • Недостатъчно силни социални институции;
  • Неадекватни медийни и търговски послания и реклами.
Ах, тези младежи! Защо го правят? Защо наркотици? Зависимостта – биопсихосоциален проблем