Зад всяка една проблемна ситуация, преди да възникне, има рискови фактори, които спомагат за нейното случване и протективни (защитни) фактори, които биха предотвратили това.

  • Рискови фактори са всички онези обстоятелства и причини, които могат да повишат вероятността младите хора да бъдат въвлечени в рискови поведения, в това число употреба на наркотици.
  • Защитни са всички онези обстоятелства и причини, които утвърждават здравословния начин на живот на младите хора и намаляват възможността да бъдат въвлечени в рискови поведения.

Може би ни е трудно да повярваме, че това презадоволено поколение е възможно да скучае или пък да изпитва характерния за възрастните психологически стрес, но това е факт. Желанието за бягство от реалността говори за липса на умения и нежелание за справяне с трудностите, а употребата на наркотици като средство за приобщаване към другите е индикация за недостатъчно развити социални умения. Няма как да не се притесняваме и от това, че характерното за тийнейджърската възраст желание за експериментиране може да отведе детето ни в погрешна посока. Младежите са любопитни, те са жадни да опознаят света, да прекрачат граници, да се борят за своята самостоятелност. Тези млади хора все още нямат отговор на въпроса „Кой съм аз?“ и търсят своята идентичност, оглеждайки се в другите. И някъде там по пътя младият тийнейджър се среща с лесно достъпните и сравнително евтини наркотични вещества. Някои от младежите не устояват на изкушението и пробват, други предпочитат да подминат това предизвикателство. Повечето от тези, които са се престрашили, бързо се отказват, но има и фактори, които могат да допринесат този експеримент да продължи и да прерасне в злоупотреба, а  не рядко и в зависимост.

По-подробна информация за зависимостта като заболяване може да прочетете в статията "Зависимостта – биопсихосоциален проблем".

Ако детето има ниска самооценка и самочувствие, много вероятно е да има проблеми с общуването с връстници. Ако самите ние не общуваме ефективно с него, ако слушаме без да чуваме какво иска да ни каже нашият тийнейджър, той ще се чувства неразбран и неподкрепен. Ако вършим всичко вместо него и се стремим да го предпазим и спасим от всяка грешка, ние не му помагаме да стане самостоятелна личност, която да се справя с трудностите в живота. Това по-скоро е проява, макар и несъзнателна, за контрол над живота на детето, а такъв тип контрол се отличава от понятието грижа. Рисков фактор може да бъде прехвърлянето на отговорността за нашите неосъществени мечти и натоварването на детето с нашите прекалени амбиции и нереалистични очаквания, които в действителност не отговарят на неговите собствени умения и потребности. Ако не зачитаме, а пренебрегваме или омаловажаваме чувствата и емоциите на нашето дете, ако не го научим да ги разпознава в себе си и в другите, най-вероятно ще започне да ги потиска, да се чувства виновно за това, че чувства. Подобни състояния много лесно биха могли да се развият в негативна посока и детето ни „да намери спасение“ в употребата на наркотици.

По-подробна информация за рисковите фактори може да прочетете в статията „Рискови фактори“.

Превенция означава профилактика, а смисълът на позитивната превенция е да сме информирани за възможните рискови фактори, но акцентът и усилията да бъдат концентрирани върху подсилване на собствения ресурс на личността, за да се защити от риска самостоятелно, т.е. да се подсилват протективните (защитните) фактори на личността.

Няма родител, който да желае детето му да страда. Всеки загрижен и отговорен родител,  изправен пред мисълта, че детето му по един или друг начин може да се сблъска с наркотиците, започва да си задава множество въпроси. Дори и да не откриете конкретни отговори, тук ще ви предоставим информация за превантивни мерки, които могат да са ви от полза.

Семейната среда и възпитанието имат важна и съществена роля за посоката, по която ще поеме животът на детето. Определени действия и поведения от страна на родителите биха могли да изпълнят защитна функция и така да бъде предотвратена употребата на наркотични вещества или алкохол от подрастващите, а в случай, че младият човек се е изкушил да експериментира, да прекрати тази употреба преди тя да прерасне в злоупотреба и зависимост.

Основен защитен фактор е формирането и поддържането на конструктивна връзка родител – дете. Колкото по-рано започне да се изгражда тази връзка, толкова по-ефективна и съзидателна ще бъде тя в процеса на формирането на една здрава и самостоятелна личност. Възпитание, което се основава на правила и последствия, дава сигурност на детето. Не се страхувайте да ги налагате. Вашият тийнейджър ще се бунтува срещу тях и ще се опитва да ги нарушава, но въпреки това наличието им му дава така необходимото усещане за сигурност.

Кой ли не си е задавал въпроса „Как да предпазя детето си?“. Отговорите са простички и са ни добре познати.

 Като участвате активно в живота на децата си. Като се постараете да познавате по-добре техните преживявания, проблеми и потребности, за да ги напътствате, за да правят по-добрите избори в живота, за да вземат по-добрите решения. Като подкрепяте силните им страни. Като се грижите за собственото си духовно и физическо здраве и се стараете вашето собствено поведение да отговаря на това, което изисквате от децата си.

Вие сте способни да предпазите вашия тийнейджър. Бъдете активни, подхождайте с любов и загриженост, повярвайте в уникалността на своето дете, проявете вашата фантазия и творчество, за да откриете решението и стратегията, които най-много да подхождат и на вас самите, защото всяка една личност е  неповторима и има неподозирано голям потенциал. Това, от което има нужда всяко едно дете, е БЕЗОПАСНОСТ, ЛЮБОВ И СВОБОДА. Те имат нужда да чувстват, че вие вярвате в тях и ги обичате. Имат нужда от вашето разбиране, съчувствие и подкрепа.

Нашите съвети:

  • Вашето поведение е решаващ фактор, защото вие сте моделът, от който вашето дете се учи.  Децата не толкова чуват какво казвате, а по-скоро гледат какво правите, затова е важно думите ви да съответстват на поведението ви, за да не давате противоречиви послания.
  • Знайте, че децата вярват, мислят и казват, че са това, което вие и другите казват за тях и това до голяма степен определя тяхното поведение (огледалния Аз-образ).
  • Развивайте емоционалната интелигентност на детето и умението му за емпатия – това е от изключителна важност. Зачитайте, а не омаловажавайте чувствата му.
  • Разговаряйте с детето си, изслушвайте го. Търсете чувството и скрития смисъл, който стои зад думите му.
  • Помнете, че вашето дете е уникално – не го сравнявайте със себе си или с други деца.

Скъпи родители,

Може би най-голямата отговорност е това да бъдеш родител и съзнанието за това, че в някаква степен частица от бъдещето зависи от теб. Старайте се да бъдете достоен пример за подражание на децата си и хора, които ги е грижа за бъдещето.

Повече за защитните фактори може да прочетете в статията "Защитни фактори".