Илия Кожухаров (1893-1994 г.) е роден в Габрово, в семейство на свещеник. Завършва Априловска гимназия. Започва да учи право във Франция, но се налага да прекъсне обучението си и по-късно завършва образованието си в юридическия факултет на Софийския университет. Участва във войните за национално обединение (1912-1913 и 1915-1918 г). Офицерски кандидат във варненската флотилия и поручик адютант при артилерийската отбрана на флотата. Кандидат съдия в Търновския окръжен съд и мирови съдия в Берковица и Габрово.

Илия Кожухаров е кмет на Габрово шест мандата в периода 1923-1932 г. и 1934-1936 г.

По време на неговото управление се извършва най-активното строителство и благоустрояване на града след Освобождението. Построени са сградата на Общинското управление, съчетана с Халите, мостът „Игото“, паметникът на Рачо Ковача, Втора прогимназия „Неофит Рилски“, паметникът на Васил Априлов.

Наред със строителството, сред приоритетите на Илия Кожухаров са проблемите с електроснабдяването и водоснабдяването на Габрово. Обсъжданият години наред въпрос за производството на електроенергия намира отговор и на 2 ноември 1923 г. е основан воден синдикат „Грамадата“ с главен акционер Общината. Градската управа полага огромни усилия за набирането на средства, като успяват да извоюва заем от държавата и в края на 1926 г. централата е пусната в действие.

Проблемът с водоснабдяването и канализацията на града също е дългогодишен. Може да се каже, че неговото разрешаване е мечта на кмета Кожухаров, който иска Габрово да изглежда като модерен европейски град.  

Следвайки тази своя мечта, Кожухаров търси различни пътища за финансиране. Общината кандидатства за банков заем, но молбата е отхвърлена. Това не обезкуражава кмета и той заедно с група общественици вземат лични заеми на обща стойност 50 хил. лв за закупуването на материали. Следва завършване на каптажите около „Топлика“ и полагане на тръби. Така началото на водоснабдяването в Габрово е поставено.

В края на 1935 г. Илия Кожухаров е назначен за главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Последователно е назначен за министър на правосъдието и министър на търговията, индустрията и труда.

През 1941 г. за няколко месеца е назначен за управител на Беломорска област.

През 1949 г. е изселен със семейството си в гр. Левски, а след това е изпратен в лагер в Белене, където престоява 4 години.

Пре 1993 г. е обявен за почетен гражданин на Габрово.

Източници:
Търновски, Д. - „Габровските градоначалници 1879-1946 г.“, Габрово, 2005.

„Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“, състав: Даниела Цонева, Ирена Узунова, София, 2012.

Ташев, Т. „Министрите на България 1879-1999 г.“, София, 1999.