Пътуваме до с. Жълтеш, за да се срещнем с домакините от НЧ „Светлина – 1927“.
Посрещат ни с току-що излязла от пещта домашна баница и сърдечни усмивки. А сладкодумната баба Дора няма търпение да започне да ни разказва приказката за пътя на вълнената прежда – от руното , през къделята до кълбото прежда. Опитахме да чепкаме вълна, научихме какво е дърмон – дървен съд, в който се изцежда вълната, след като е била изпрана, пробвахме да предем с хурка и вретено – оказа се сложен процес .
А после на голямата селска поляна участвахме във възстановка на местния обичай „Ладванки“ – обичай, чрез който на Васильовата вечер, на Еньовден или на Гергьовден, момите гадаят какъв ще бъде техният спътник в живота. Пяхме и наричахме: „Дълга трапеза, чести комати – богат ще е!“, „Гривни звънкат по постеля – златар ще е !“, „Мокри гащи на върлина – рибар ще е !“, „Синьо сукно цволи кърши – бояджия ще е!“ и всяка от момите гледаше на нейния пръстен най-доброто наричане да е!
Удовлетворени сме – от общуването с възрастните хора, от наученото, от преживяното, от споделеното!
