Не само родителите имат грижата за развитието и възпитанието на децата. Една от причините за пропуснати ползи и редица поведенчески проблеми на децата и младежите са прекъснатите или нездрави връзки между възрастните - родители и специалисти. Липсата на комуникация между тях е предпоставка както за недоразвиване на някои неподозирани таланти на децата, така и за неотчитане на важни индикации за проблемно поведение. Във връзката родител – специалист всеки е важен и всеки има своите специфични знания и наблюдения върху детето, а обединяването на тези знания може да бъде само от полза за здравето и развитието на младата личност.

Нормално явление е, в тъсене на своята идентичност, вашият подрастващ тийнейджър вкъщи да се държи по един начин, а в училище и на улицата по друг. Колкото по-големи стават децата, толкова по-голяма част от времето си те прекарват сред другите. По тази причина, не рядко се случва родителят да остане понякога приятно, а понякога неприятно изненадан, когато под някаква форма чуе странични отзиви за поведението на своето дете. Поради липсата на такава обратна връзка или ако не й се обърне нужното внимание, може да се пропусне възможността за навременна и адекватна намеса при наличие на индикации за проблемно поведение.

Родител, учител и здравен специалист (лекар, психолог, специалист по превенция и др.), са три различни социални роли и всяка от тях има специфични функции. Въпреки различията има нещо, което налага създаването на здрави комуникативни връзки между тях, и това е общата им мисия.

Мисия: Да пазим живота и здравето на децата

Обща цел: Изграждане на здрави и самостоятелни личности

Необходима предпоставка за постигане на общата цел е осъзнаването на факта, че родителят има възможности за професионална подкрепа. За да бъде ползотворно сътрудничеството между родители, учители и здравни специалисти, е важно те да изградят партньорски взаимоотношения, чиито основни характеристики са позитивност, равнопоставеност и уважение - функциите на ролите са взаимно допълващи се.

Правилна стратегия е тази, която ни приближава към целта чрез:

  • Зачитане на ролята на другия;
  • Постоянен обмен на информация и обратни връзки;
  • Преди да възникне проблем с детето - разпределяне на отговорностите;
  • След възникване на проблем с детето - обединяване на знания и усилия.

Грешна стратегия е тази, която ни отдалечава от целта чрез:

  • Незачитане на ролята на другия;
  • Липса на комуникация между отделните роли;
  • Прехвърляне на отговорности;
  • Търсене на вина в другия при възникнал проблем с детето.