„Въодушевен от това свято дело и, за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, ПРОВЪЗГЛАСЯВАМ СЪЕДИНЕНАТА НА 6-ТИ СЕПТЕМВРИ 1885 ГОДИНА БЪЛГАРИЯ ЗА НЕЗАВИСИМО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и заедно с народа Си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският народ!“.
Негово Величество Фердинанд I
От "Манифест към българския народ"
В нощта срещу 22 септември Александър Малинов, министър – председател на Княжество България, посреща княз Фердинанд I на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили, където Малинов написва манифеста за Независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Свети 40 мъченици“, а Княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор.
Според видни български историци Независимостта има реални проекции като национално и държавно постижение. България вече може да сключва договори директно, премахват се всички финансови тежести върху нея и като държава вече може да участва във всички междудържавни конференции.
„Независимост, разбира се, можеше да се прояви и преди това събитие и тук се срещаме с парадоксалния факт, че преди 1908 г. България като че ли беше по-самостоятелна и решителна в своите действия, отколкото по-късно, когато започна да участва в коалиции, в съюзнически комбинации и в различни договорености с европейските и балканските държави. В този смисъл можем да кажем, че Независимостта е празник, но той не е възпят нито в поема, нито в песен, нито в някаква друга възвишена форма на национално утвърждение. Тя обаче беше необходима стъпка по пътя на окончателното откъсване на държава като България от нейното минало на поробена страна."
Проф. Андрей Пантев