Съвместна среща на габровския бизнес с г-жа Деница Николова, заместник-министър на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и г-н Жечо Станков, заместник-министър на Министерство на енергетиката бе организирана от Община Габрово. Основна цел на срещата бе да се структурират идеи и предложения, които да залегнат в приоритетите на новия програмен период 2021 – 2027 г.
Срещата беше открита от кмета на Габрово г-жа Таня Христова, която сподели, че икономическото развитие на нашия регион е от изключително значение и именно там ще бъдат фокусирани усилията в периода 2021-2027г. В контекста на новите възможности е и предстоящото приемане на нов закон, свързан с индустриалните паркове.
„Надявам се, че по традиция, габровци, първи сред първите, ще успеем да намерим пресечната точка, за да се включим в тази нова възможност, не просто заради състезанието, а защото в Габрово има изключително устойчиви традиции в развитие на бизнес с предприемачески дух“, заяви Таня Христова.
Приоритетите на новата кохезионна политика на ЕС в контекста на Зелената сделка бяха представени от г-н Жечо Станков, заместник-министър на Министерство на енергетиката, който сподели, че през новия програмен период на преден план са изведени зелените политики.
От думите му стана ясно, че Зелената сделка си поставя за цел всички държави членки на общоевропейско ниво да станат въглеродно неутрални към 2050г. „Европейската комисия подплати зелената сделка с финансови средства и точно тук идва ролята на вътрешно-кохезионната политика. Тези средства за България бяха обосновани чрез работата на една вътрешна комисия, която успя да договори един справедлив процент за нашата страна, осигурен от Фонда за справедлив преход – приблизително около 2,7 млрд. евро, а от оперативните програми до средата на следващата година ще бъдат договорени допълнителни средства“, съобщи г-н Станков.
Тези средства ще бъдат разходвани, след като бъдат определени географски региони, към които да бъдат разпределени/насочени. Област Габрово е един от избраните региони. След идентифицирането на тези области, следва да се изготвят регионални планове, които да указват по какъв начин ще се случат инвестициите, за да се постигне трансформация на икономиката, така че да се запази конкурентоспособността, да продължи да се генерира добавена стойност и съответно да има по-голяма заетост на работни места.
Конкретно, към местния бизнес инвестициите могат да бъдат за енергийна ефективност, интервенирайки в производствените процеси и сгради, като целта е да се постигне намаляване консумацията на енергия. С оглед на това, предстои внасяне на проект на един нов закон, който в кратки срокове се очаква да бъде гласуван от Министерски съвет – Закон за индустриалните паркове. В него ще бъде указана възможността предприятията в съответна икономическа зона да могат да се възползват от общи условия за постигане на енергийна ефективност.
Освен енергийната ефективност в икономическите зони, приоритет за инвестициите ще бъдат – инвестиции в развойна дейност, енергийна ефективност на жилищни сгради, рекултивация на нарушени терени от добив на земни богатства и инвестиции в газови и електро мрежи, за да се осигури достъп до устойчива енергия за крайните потребители.
Г-н Станков сподели, че се коментира възможност за създаване на Декарбонизационен фонд с три подфонда, насочени съответно към бизнеса, публичните сгради и жилищни сгради.
Срещата продължи с разяснения относно финансирането и структурирането на проекти в новия програмен период, детайлно обяснено от г-жа Деница Николова, заместник-министър на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
„Финансирането, с което ще разполагаме през новия програмен период е изключително голямо, но предизвикателствата за усвояването му са още по-големи. Средствата ще трябва да бъдат инвестирани по разумен начин, така че да постигнем цели за икономическо развитие към 2024г., което означава, че още от сега трябва да започнем не само с подготовката, но и с идентифицирането на конкретни ваши предложения, съобразени с нуждите на бизнеса, за да бъдат заложени като принципи за изпълнение. Пакетът, с който България ще разполага по отношение на кохезионната политика, е по-висок – така номинално ще разлагаме с повече средства, отколкото в момента. Всички оперативни програми, заедно с всички съпътстващи фондове и достъпа на България до европейски средства ще бъде над 30 милиарда евро“, коментира перспективите на новия програмен период г-жа Деница Николова.
Фокусът на усилията в новия програмен период ще бъде насочен не конкретно към едно населено място, а към всички територии в даден регион. Всяка инвестиция следва да бъде обвързана с икономическото развитие на съответния регион. Това предполага бизнесът да има основополагаща роля за развитие на инвестиционния процес в дадена територия. Различните проекти ще позволяват набелязване както на индивидуални мерки, така и на такива, включващи партньорства, които могат да бъдат не само между предприятия, но и под формата на публично-частни партньорства.
В новия програмен период ще се търсят мерки, които да отразяват специфичните нужди на местно, териториално ниво, адаптирани към фондовете, с които България ще разполага. Това ще провокира търсенето на нови подходи, решения и появата на нови идеи по отношение модернизация на предприятията, повишаване на капацитета, квалифициране на кадри. Ще са възможни колаборации с университети и учреждения, осигуряващи квалификация на кадри.
По отношение на инвестициите в публична инфраструктура г-жа Николова коментира, че изграждането ѝ ще бъде ясно обвързано с постигането на конкретен икономически ефект. Освен това, партньорството ще е изключително важно, за да се постигне сближаване на регионите и намаляване на дисбалансите между тях.
Всички нови възможности бяха коментирани в дискусия с присъстващите представители на бизнеса, институциите и браншовите организации. Обсъдени бяха възможности за внедряване на енергоспестяващи мерки във втора база на ДКЦ-Габрово, като г-н Станков разясни, че ще има нови подходи за постигане на енергийна ефективност. Един от тях е използването на геотермална вода за отопление или охлаждане – възможност, за която предстои да бъде разработен план за изпълнение.
Постъпиха и предложения за осигуряване на градски транспорт и улично осветление в зоните, подобряване на пътната инфраструктура и определяне на парко места и създаване на велоалеи. Коментиран беше проблемът с ВиК подземната инфраструктура, за която в много места липсва информация, а това усложнява процесите.
В дискусията стана ясно, че в новия програмен период ще има възможност за инвестиции в спортни дейности и съоръжения, както и инвестиции в сферата на туризма.
В заключение от срещата и с обещание за следващ диалог с габровския бизнес и всички заинтересовани страни, г-жа Таня Христова обобщи, че в следващите месеци следва да се идентифицират най-добрите проекти, които ще променят социално-икономическия профил на нашия регион.