В доклад, който Европейският парламент ще разгледа и гласува на пленарната сесия през месец март, се изразява безпокойство от разпространението на кампании за дезинформация, особено в социалните медии. Текстът посочва, че развитието на технологиите прави по-лесно манипулирането на звук и изображения и достигането до голям брой потребители на интернет.
Публикуваме интервю с автора на доклада Анна Фотига (група на Европейските консерватори и реформисти, Полша), предоставено от Бюрото на Европейския парламент в България, за повече информираност по темата.
– До каква степен европейските избори са изложени на риск от външна намеса, кибератаки и враждебна пропаганда?
– Тук говорим за 27 паралелни изборни процеса в държавите членки, които могат да бъдат обект на атака от чуждестранни фактори, ползващи специално пригодени инструменти: ботове, алгоритми, изкуствен интелект, тролове, манипулирани изображения, фалшиви профили.
Сигурна съм, че след случаите на опити за намеса в избори и референдуми, държавите в ЕС са започнали да анализират ситуацията. Инвестициите в мерки срещу дезинформацията изискват време, а и използваните срещу нас инструменти непрестанно се развиват. Затова на европейско ниво се предприемат конкретни стъпки като Кодекса за поведение срещу дезинформацията, с който социалните медии се ангажират да работят за прозрачност на политическите реклами и за премахване на фалшиви профили.
– Какви подобрения са необходими в борбата с дезинформацията?
– Трябва да мислим с една крачка напред, вместо само да реагираме. Определено трябва да се съсредоточим повече върху зловредното използване на изкуствения интелект и да разработим и внедрим технологии, които ефективно се противопоставят на това. Ключово за успеха е да назоваваме публично извършителите, техните подбудители и целите, които преследват. Отговорът на Европейския съюз трябва да включва набор от мерки, включително целенасочени санкции.
– Има ли страни в ЕС, които са по-уязвими на дезинформация?
Агресивните информационни кампании са част от по-широка стратегия. Трябва да възприемаме сериозно информационните кампании, съпътстващи военни офанзиви, и да им се противопоставяме с твърдост и единство.
Дезинформационните кампании на Русия продължават да се концентрират върху източна Украйна и Крим, но винаги са насочени към страни, с които те виждат културни, исторически, езикови или политически връзки. Проектът „ЕС срещу дезинформацията“ е опровергал над 4 000 кампании с широко разнообразие на теми.
– Как можем да гарантираме, че в опитите си да се противопоставим на пропагандата, не залитаме в обратната посока и не насърчаваме цензурата и ограничаването на свободата на словото?
– Както посочваме в доклада си, свободата на словото и медийният плурализъм са в ядрото на устойчивите демократични общества и предоставят най-добрата защита срещу дезинформацията и враждебната пропаганда. Цензурата би действала срещу нас. Затова ние подчертаваме значението на прозрачността на медийната собственост и на плурализма.
Най-голямото ни безпокойство, което подчертаваме в доклада, засяга социалните мрежи. Осъзнаваме, че забраната на съмнителни профили може да бъде разглеждана като цензура и затова такива действия трябва да имат ясни основания.
Какво мислят хората в Европа за дезинформацията:
- 73% от потребителите в ЕС и 60% от потребителите в България изразяват безпокойство относно дезинформацията онлайн по време на избори (Евробарометър – м. октомври 2018 г.);
- 85% от анкетираните в ЕС и 89% от анкетираните в България заявяват, че фалшивите новини са проблем (Евробарометър – м. февруари 2018 г.).
Снимки и видео: http://www.europarl.europa.eu
Бюрото на Европейския парламент в България проведе в София през м. януари 2019 г. публична дискусия на тема „Имат ли значение фактите? Дезинформацията като инструмент по време на избори“. Целта на събитието бе да насочи вниманието към съществуващите проблеми и да послужи като обмен на добри практики от различни държави.
Участие в дискусията взеха Анели Ахонен от Европейската служба за външна дейност „EUvsDisinfo“, Сам Джефърс – основател на проекта „Кой ме таргетира“ (WhoTargetsMe), Крейг Дуайър – съосновател на ирландската инициатива за прозрачен референдум, и Марайе Аренце – образователен координатор в нидерландската неправителствена организация DROG, журналистът Светослав Иванов бе модератор.
Лекторите и публиката се обединиха около тезата, че е необходимо да се обърне по-сериозно внимание върху образоването на гражданското общество и медиите за разпознаване на фалшиви новини, както и че е нужно активно гражданско участие в борбата с дезинформацията. Пълен запис на събитието може да гледате във видеото: