УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ, СКЪПИ ГАБРОВЦИ,

Имам удоволствието да ви честитя 150-годишния юбилей от обявяването на Габрово за град. Големите събития създават епохи в историята и дълбоко се врязват в паметта на съвременниците. Но, за да може първата – историята, и вторите – съвременниците, по ясно да схванат и оценят смисъла и важността на едно такова събитие, последното трябва да се направи добре известно на всички сегашни и бъдещи поколения.

Възникнал като средновековно селище на важен стратегически път, свързващ Северна и Южна България, Габрово запазва устойчивото развитие през целия османски период. Актът на чуждата власт през 1860 г. за провъзгласяване на Габрово за град, има важни последици за по-нататъшната му съдба. Габрово получава възможност да администрира по-голяма територия и да създаде запазила се и досега система от стопански, социални и културни връзки с населените места в нея и в цяла Европа. Започва формирането на местни органи на самоуправление, които играят много важна роля в обществено-икономическото и културното развитие града.

Във възрожденска България Габрово се налага като занаятчийско-търговски център, средище на новобългарската просвета, с чисто българско по етнически състав население. Пробудилото се национално самосъзнание ражда несекващ революционен стремеж за свобода сред габровци. Те участват активно в апогея на националната революция – Априлското въстание, отдават всички сили в последвалата Освободителна война. След 1877 – 1878 г. традициите и новаторският устрем раждат онзи стопански възход, довел до издигането на града като Българския Манчестър, най-индустриализираният град в България. Османското по облик селище постепенно се превръща в град с европейска визия. Модерната архитектура, обновената инфраструктура, заедно с емблематичните възрожденски сгради, създават образа на Габрово, възхитил не само българите, но и чужденците.

През 1936 г. британският вестник „Гардиън” определя Габрово като „символ на модерна България”. Духът на един град се определя не само от сградите, но и от хората – личностите, допринесли за славата и просперитета му. Съзидателната стопанска роля на габровци не прекъсва активното им участие в националния обществено-политически живот и борбите за национално обединение чрез първия министър-председател, десетки министри, дипломати, генерали и стотици свидни жертви във войните.

Априловската гимназия е истинска люлка на новобългарската интелигенция и обществен елит. През най-новата история (т. нар. социалистически период), тези процеси намериха продължение в стопанското окрупняване и новите заводи и бази, в създаването на уникални за България културни институти – Архитектурно-етнографски комплекс „Етър”, музей „Дом на хумора и сатирата”, Национален музей на образованието. Положено бе началото на висшето образование в града ни чрез създадения Технически университет и дейността на плеяда творци в науката и изкуството. Габрово никога не стана индустриален мастодонт, а органично съчетава и днес средата на живеене, труд и отдих. Тук поколение след поколение твори, съхранявайки традициите и срещайки ги с новото.

През тези 150 години габровци вграждат и част от себе си в своя град с надеждата, че вграденото от тях ще се доразвие и Габрово днес, и в бъдеще, ще е достоен и силен партньор в обединена Европа.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!