Генерал-адютант Алексей Николаевич Куропаткин, провъзгласен на 13 септември 1902 г., известен руски военен деец, генерал от пехотата, завършил Академията на Генералния щаб в Петербург. По време на Руско-турската освободителна война 1877-78 г., като началник-щаба на 16 пехотна дивизия, командвана от ген. Скобелев, участва в освобождаването на Ловеч и в атаките срещу Плевен. При зимното преминаване на Балкана с колоната на ген. Скобелев е тежко ранен и лекуван в габровския Девически манастир. Като военен министър на Русия, подписва през 1902 г. Българо-руската военна конвенция за гарантиране целостта и неприкосновеността на територията на България. При посещението си в Габрово през 1902 г. дарява значителна сума на Девическия манастир в града. В една от своите военноисторически книги описва героизма на българите в Освободителната война. Провъзгласен, заради безспорните му заслуги за освобождението на България, при пребиваването му в Габрово през 1902 г. с група руски командири от Освободителната война, на път за освещаването на Храм-паметника „Рождество Христово“ в с. Шипка (сега град).