Граф Николай Павлович Игнатиев, провъзгласен на 13 септември 1902 г., известен руски държавен деятел, дипломат, генерал от пехотата, завършил Академията на Генералния щаб в Петербург. Преди Руско-турската освободителна война 1877-78 г. е военно аташе в Лондон и Париж, посланик в Цариград – 1864-77 г. със съществен принос за установяването на Българската екзархия – 1870 г. след жестокото потушаване на Априлското въстание, е инициатор за свикването на Цариградската конференция – 1876-77 г. По време на Освободителната война е съветник в Главната квартира на Руската армия. Като главен пълномощник на руското правителство води преговорите след победния край и на 3 март 1878 г. подписва Санстефанския мирен договор, в чиято подготовка е участвал активно.  От 1902 г. е почетен чуждестранен член на Българското книжовно дружество – днес БАН. Провъзгласен, заради безспорните му заслуги за освобождението на България и възстановяването на българската държавност, при пребиваването му в Габрово през 1902 г. с група руски командири от Освободителната война, на път за освещаването на Храм-паметника „Рождество Христово“ в с. Шипка (сега град).