Васил Априлов (1789 – 1847)
Васил Априлов е роден в Габрово. Завършва гимназия в Брашов и за кратко следва медицина във Виена. Работи активно за просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. с помощта на Николай Ст. Палаузов, на братята Константин и Димитър Мустакови, на други български търговци в странство и на търновския митрополит Иларион, открива в Габрово първото чисто българско взаимно училище, сегашната Априловска гимназия. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно създадените български училища. Васил Априлов дава насока и на цялото българско училищно дело с трудовете си „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847). Решително отстоява новобългарския език като основа на светското образование.
Умира от туберкулоза в Галац, а по-късно костите му са пренесени и погребани в двора на Априловска гимназия. През 1935 г. пред сградата на училището е издигнат негов паметник. На него са изобразени и различните етапи от развитието на българското образование.
Тодор Бурмов (1834-1906)
Тодор Бурмов е първият български министър-председател – габровец, познат още като учител, историк, журналист (смята се и за първият журналист на Габрово). Завършва духовна семинария в Киев, а след това се завръща в България, за да работи за възхода на българското училище и култура. По-късно заминава за Цариград. Неговите вестници са имали голям дял в борбата за църковна независимост.
Райчо Каролев (1846 -1928)
Райчо Михов Каролев е български просветен деец, политик, историк и богослов. Той е роден в Габрово и е дългогодишен директор на някои от водещите български училища. Участва в няколко парламента като представител на Либералната партия, а от 1884 до 1886 г. е министър на народното просвещение.
От 1863 г. учи в Киев, където завършва семинария и Духовна академия. След това е учител и директор на взаимното училище в Габрово. След Априлското въстание 1876 г. е арестуван за кратко. По време на Временното руско управление е училищен инспектор, а от 1880 до 1884 г. е директор на Габровската гимназия. От 1871 г. е дописен, а от 1884 г. - редовен член на Българското книжовно дружество.
Райчо Каролев е министър на народното просвещение във второто правителство на Петко Каравелов (1884 – 1886 г.), но след неговото сваляне се оттегля от политическия живот. През следващите години е директор на Първа софийска мъжка гимназия, на Народната библиотека „Свети Кирил и Методий” и на Дирекцията на статистиката, учител в Първа софийска девическа гимназия, чиновник във Върховната сметна палата.
Христо Цокев (1847-1883)
Христо Цокев e един от първите български художници с академично образование.
Негови картини се съхраняват в различни колекции, сред които Националната художествена галерия и художествената галерия в Габрово, която носи неговото име. Първоначално Христо Цокев учи иконопис в Атон, а по-късно в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура.
Любопитно: Участва дейно в организиране на Старозагорското въстание (1875). След погрома му е поканен да рисува икони в църквата "Св. св. Кирил и Методий" в Свищов. Заминава със свой близък, но по пътя са нападнати от двама въоръжени турци и обрани. Понеже не намерили пари у тях, турците взели мушамата и ботушите на художника. Дълбоко възмутен от преживяното, Христо Цокев запомнил образа на единия от нападателите и го нарисувал. По тази рисунка двамата разбойници били открити и заловени.
Иконата „Полагане в гроба", окачена в средата на иконостаса на храм "Успение на Св. Богородица" в Габрово, иконата "Успение на Св. Богородица" в черквата на Соколски манастир и "Съществие на Светого Духа над Апостолов" в храм "Света Троица" и други в Габрово са рисувани от Христо Цокев.
Д-р Тота Венкова (1855 - 1921) е една от първите лекарки в България. По време на Руско-турската война е самарянка във военния лазарет, където решава да посвети живота си на болните и страдащи хора. Учи медицина в Петербург и Виена. Специалист е по вътрешни и детски болести и акушерство и гинекология, основава курсове за подготовка на акушерки, но поради здравословни проблеми се оттегля от държавна работа и работи само на частна практика. Нейният дом в центъра на София се превръща в безплатна акушеро-гинекологична консултация. Така до края на дните си тя помага на хората.
В завещанието си оставя цялото си имущество на народа, а именно: на санаториум за гръдно болни в Искрец за лечение на туберкулозни деца; на Габровското девическо училище и на Софийския университет.
Посмъртно е провъзгласена за почетен гражданин на гр. Габрово, а многопрофилната болница за активно лечение в града носи нейното име.
Чардафон Велики (1859-1906)
Истинското име на Чардафон Велики е Продан Тишков - български опълченец, участник в Руско-турската война, сержант-майор в милицията на Източна Румелия. Активен участник в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Български офицер, майор.
Хумористичния си прякор получава по модела на западните благородници и частицата „фон“ в имената и по-специално като шега с директора на милицията и жандармерията на Източна Румелия генерал Август фон Дригалски.
За него Захарий Стоянов написва хумористичен очерк, озаглавен „Чардафон Великий“. Габровци поднасят цветя на паметника му всяка година в чест на Съединението.
Емануил Манолов (1860-1912)
Емануил Манолов се смята за основоположник на българското професионално композиторско творчество. Той е автор на първата българска опера „Сиромахкиня“ и общо 201 музикални творби, сред които 19 творби за духов оркестър, 7 творби за малък симфоничен оркестър, 23 хорови песни, 4 марша и др. Един от първите български композитори, които се занимават с писане на песни за деца.
Паметникът на Емануил Манолов в Габрово се намира пред Дома на културата, който носи неговото име.
Сава Манолов (1866-1927)
В съобщението за смъртта му списание „Морски сговор“ пише: „Той беше най-старият капитан и първи българин, на който изобщо е поверявано командването на кораб.“ Кап. Сава Манолов е габровец, учил в Морското училище в гр. Нарва, Русия и извървял дълъг и труден път до мечтата си да бъде капитан на презокеански кораб. През 1904 г. го назначили като капитан на кораба „София“ – стар турски кораб, на който трюмът бил циментиран! Чужденците капитани не мислели, че ще се върне жив, но той опровергал думите им. Бил е капитан още на корабите „Княз Борис“, „България“ и „Варна“.
Нено Христов (Нено Кукладжията) (….. – 1918)
Макар да няма нито финансовите възможности, нито образованието на много от прочутите габровци, Нено Христов може спокойно да бъде поставен редом с тях като създател на кукления театър в България. Ковач по професия, през 1890 г. той оставя занаята си и започва да обикаля близките на Габрово градове и села с направените от него две кукли - Рачо и Дешка – и тамбурата си. Пренасял ги в сандъче, раздвижвал ги с помощта на конци и пеел и свирел различни истории. По-късно към тях прибавил и куклата Мако. Правел различни фокуси и смешки.
Традициите на кукления театър в Габрово не са прекъсвали оттогава, а откритата през 1979 година сграда на театъра е първата в България, построена специално за куклен театър.
Арх. Никола Гръблев (1891-1976 г.)
Арх. Никола Гръблев е габровски архитект. Учи в Швейцария и Чехия, основава собствена фирма „Архитектурно-строително бюро арх. Никола Гръблев – Габрово“ и проектира голям брой жилищни, обществени и индустриални сгради, много от които са запазени и днес. Негови сгради са Професионална гимназия „Никола Василиади“, „Параходът“ – сега белодробна болница, вилата на Пенчо Семов, кино „Майчина грижа“, сега Мол Габрово, жилищни сгради в централната градска част.
Александър Керков (1901-1987)
Александър Керков е едно от емблематичните лица на Габрово - композитор, музикант, музикален педагог, посветил целия си живот на децата, невероятен зевзек. Постъпва като доброволец в музиката на I-ви пехотен полк, а след това в симфоничния оркестър на маестро Георги Атанасов. По негово настояване завършва средния клас на Музикалната академия през 1925 г., където изучава виолончело и цугтромбон.
Александър Керков оставя богато музикално наследство. Композира и аранжира над 44 марша, 12 китки, 9 потпури, 5 концертни валса, хора, ръченици и др., които се съхраняват в златния фонд на музикалната съкровищница. Между двете световни войни Александър Керков е популярен музикант, свири джаз, участва в забавни представления.
Филмът за Александър Керков „Вечният музикант“ можете да гледате тук
Лазар Донков (1908 – 1976 г.) е човекът, създал „Етъра“ – уникалния музей на открито, с който Габрово толкова много се гордее. Макар че не е бил архитект, Лазар Донков имал уникални познания по архитектура и етнология. Той е автор на идеята за музея, негов методически ръководител, пръв директор и екскурзовод. Сам участва строежа на съоръженията, влага собствени средства в тях, сам обикаля, за да търси подходящ дървен материал и лично подбира майсторите.
Посмъртно провъзгласен за почетен гражданин на Габрово.
Филмът „Лазар Донков - цената на осъществената мечта“ можете да гледате тук.
Теофана Крил (1931-1955)
Теофана Крил е една от първите три девойки, които завършват до тогава мъжкото Военно-въздушно училище в село Долна Митрополия. Едва 15-годишна, като ученичка в Априловска гимназия, тя се записва на курс по парашутизъм, а същата година е един от основателите на дружеството за въздушен спорт „Ластовица“. След като приключва образованието си е назначена в Гражданската авиация на летище Враждебна като пилот с чин младши лейтенант. Умира при раждането на сина си.
Константин Никифоров Попконстантинов (1931-1891) е български офицер от артилерията, майор, първият българин военен министър (1885 – 1886). През 1879 г. постъпва в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, която завършва с отличие през 1883 г. [1]
При завръщането си в България започва да работи за организирането на българската артилерия като помощник-началник на артилерията и преподавател по артилерия във Военното училище. Капитан Константин Никифоров става първият българин - военен министър (в правителството на Петко Каравелов). Той заема този пост на 9/21 септември 1885 г., след като руското правителство се противопоставя на Съединението на България и изтегля своите офицери от страната. Заема поста до 9 август 1886 г.
Иван Цонев Родев (1873-1934) е първият българин инженер-корабостроител. През 1892 г. завършва Априловската гимназия. Постъпва във Физико-математическия факултет на Висшето училище в София (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Продължава образованието си в Кралската академия за мореплаване и търговия в Триест (Австро-Унгария). През май 1896 г., когато практикува като проектант в английската корабостроителница, той изработва теоретичен чертеж на кораб, по който във Флотския арсенал в Русе през 1896 – 1898 е построен парният катер „Калиакрия“. Чертежът на И. Родев е първият теоретичен чертеж на кораб, изготвен от българин.
От есента на същата година до 1902 г. следва в Политехниката към Министерството на военния флот на Франция и придобива званието „инженер-корабостроител“. Инженер-корабостроител във военния флот 1903-1912 г. Пръв началник на откритата през 1912 г. пристанищна работилница във Варна. Иван Родев оставя трайна следа в развитието на учебната литература на Морско училище.
Габровските индустриалци
Иван Калпазанов 1835 – 1889
Основопол
ожник на българската текстилна индустрия. Избран е за първомайстор на гайтанджийския еснаф и касиер на габровското търговско сдружение „Бъдащност“ през 1871 г. Основава „Първа княжеска придворна фабрика за сукна и гайтани“, открита на 13-14 ноември 1882 г. Фабриката на Калпазанов е отличена с „Почетен диплом“ на първото изложение в Пловдив – 1892 г.
Васил Карагьозов 1856 - 1938
Учител в Априловска гимназия, непрекъснато помага със своите знания и контакти за развитие на първата текстилна фабрика в Габрово, където работи с Иван Калпазанов, чийто зет е. Вицеконсул в откритото консулство на Германия в града. След смъртта на Калпазанов, фабрика „Иван К. Калпазанов“ се управлява от Васил Карагьозов през периода от 1889 до 1907 г. Поканен от габровския фабрикант Георги Рашеев през септември 1908 г. да ръководи неговата ленено-текстилна фабрика. Карагьозов отново се връща във фабрика „Иван К. Калпазанов“ като директор на дружеството, назначен от управителния съвет на 21 септември 1913 г. Оттегля се от работа след 1 април 1933 г. като си подава оставката от длъжността „директор”. Завършва живота си в „Света гора“, като схимонах Вениамин, като оставя в наследство на манастира огромната си библиотека.
Иван х.Беров 1858 - 1934
Един от първостроителите на габровската индустрия. През 1906 г. построява Първата българска водноелектрическа централа за промишлени цели и първата създадена с частен капитал. Захранва с електрическа енергия фабриката и постройките около нея, централната част на Габрово, жилищни домове. Инициатор на първата ледена пързалка, както и на първия тенискорт в Габрово.
Братя Калпазанови
Йонко Калпазанов учи занаят в Германия, явява се на първото изложение в Пловдив – 1892 г., където печели Златен медал за кожарство. Братята Христо, Йонко и Тотю Калпазанови са основоположници на една от първите модерни кожарски фабрики, създадена в 1894 г., първоначално са произвеждали гьон и лицеви кожи. Основатели са на първата обувна фабрика „Янтра“ и откриват кожарско училище, чийто директор е Йонко Калпазанов.
Йонко Калпазанов Христо Калпазанов Тотю Калпазанов
Христо Бобчев 1834 - 1911
Участва в управлението на фабрика „Александър“. По-късно основава собствена фабрика „Христо Бобчев и синове“ – 1906 г.
За да закупи нужните му машини за втората текстилна фабрика в Габрово, предприема пътуване до Манчестър, като зашива 80 000 златни лева около пояса си. ,, Не говоря чужди езици – пътувам за Манчестър“ гласи бележката, пришита на ревера му, с чиято помощ е осъществена сделката.
За граждански заслуги Христо Бобчев е награждаван с ордени и от двамата князе.
Фамилия Конкилеви
Христо Колчев Конкилев/р. 1848/ участва в Априлското въстание като предводител на отделение в четата на Цанко Дюстабанов. След Освобождението многократно е избиран за народен представител и три пъти е кмет на град Габрово. Наред с активната си обществена дейност, поддържа и разширява работилницата си за гайтани. През 1901 г. заедно с племенника си Петър Конкилев и други индустриалци основават фабрика „Троица“. Кольо Конкилев полага основите на пасмантерийството с пласмент на копринени гайтани и шнурове. Братята Кольо и Цоньо основават фабрика „Хрикон“ . Кольо Конкилев завещава цялото си имущество на Габрово.
Христо Колчев Конкилев Кольо Христов Конкилев
Хаджистойчеви
Стефан/1840-1907/, Христо/1850-1876/и Цанко/1860-1931/продължават делото на баща си и основават събирателно дружество „Братя Хаджистойчеви“. Другият брат Иван /1856-1887/ е телохранител на княз Александър Батенберг, напуска службата по собствено желание и се включва в сдружението. Заедно с Христо Бобчев, Христо Гъдев и Велчо Рашеев създават първата камгарна предачница в България и втора габровска фабрика на името на княз Батенберг - ,,Александър“ през 1883 г. Цанко Хаджистойчев е народен представител, заместник-кмет, общински съветник, един от основателите на читалище „Априлов-Палаузов“.
Мария Андрейчева
Единствената жена – индустриалец сред габровските предприемачи. Произхожда от известен габровски род - сестра е на проектанта на паметника на връх Шипка арх. Атанас Донков и съпруга на адвоката Димитър Андрейчев. Произвежда дърводелски изделия, текстил и копчета. Нейна е ,,Първа българска концесионирана фабрика за кокалени изделия“, от която началото си води завод КПП„Капитан дядо Никола“.
АД "Сокол" на Мария Андрейчева
Пенчо Семов /1873 – 1945/
Създател на модерната индустрия в България, акционер в 28 дружества, между които 22 промишлени предприятия, 4 банки, 2 застрахователни компании.Участва във финансово-индустриална група „Българска банка“, работеща с български капитали, и се обявява против износа им в чужбина.През 1919г. дарява 300 000 златни лева за лобиране в полза на България за намаляване претенциите към страната ни при сключването на Ньойския договор. Щедър в благотворителната си дейност, той полага всички усилия Габрово да стане един модерен във всяко отношение град.
Илия Илев 1875 - 1941
Полага основите на едно от най-големите памукопредачни предприятия в града - ,,Бъдащност“/1909 г/. През 1924 г. изкупува по-голямата част от акциите и става едноличен собственик на фабриката. Работниците достигат до 300 на брой. Произвеждат се основни дамски и детски вълнени и памучни дрехи, както и мъжко вълнено и памучно бельо.Създава фонд за подпомагане на бедни ученици. Подарява изографисването на храма ,,Св. Иван Рилски“ в с. Бичкинята.
Още за известните габровци можете да прочетете в раздел „Почетни граждани“ тук.
Източници:
„Бележити хора и събития от Габровския край“ – Илия Габровски
„Габровци на XX век“, II-III част - Милка Пурел
„Почетните граждани на Габрово“, Държавен архив-Габрово, съставители Катя Димкова, Ганчо Танев