Генерал-майор Николай Григориевич Столетов, провъзгласен на 13 септември 1902 г., изтъкнат руски военен деец, генерал от пехотата, участник в Кримската война, завършил Физико-математическия факултет на Московския университет и Академията на Генералния щаб в Петербург. По време на Руско-турската освободителна война 1877-78 г. е началник на Българското опълчение и непосредствен ръководител на отбраната на шипченския проход през критичния август на 1877 г. В края на декември 1877 г. води авангарда на колоната на ген. Скобелев при зимното преминаване на Балкана и участва в превземането на Шейновския укрепен лагер. След войната заема важни командни постове в руската армия, а от 1899 г. е член на Държавния съвет на Русия. Провъзгласен като защитник и спасител на града по време на Шипченските боеве и заради безспорните му заслуги за освобождението на България, при пребиваването му в Габрово през 1902 г. с група руски командири от Освободителната война, на път за освещаването на Храм-паметника „Рождество Христово“ в с. Шипка (сега град).