Генерал-майор Михаил Иванович Драгомиров, провъзгласен на 13 септември 1902 г., известен руски военен деец и генерал от пехотата, завършил Академията на Генералния щаб в Петербург, професор по тактика в Академията. По време на Руско-турската освободителна война 1877-78 г. командва 14 пехотна дивизия от Осми корпус на руската армия, която през юни 1877 г. първа минава Дунав при Свищов. Участва с дивизията си в спасяването и защитата на Шипченския проход, където в не по-малко критичния 12 (24) август е тежко ранен. След войната повече от две десетилетия е началник на Академията на Генералния щаб в Петербург. Командващ войските на Киевския военен окръг и киевски генерал-губернатор, а от 1903 г. е член на Държавния съвет на Русия. Провъзгласен като един от спасителите на Габрово и заради безспорните му заслуги за освобождението на България, при пребиваването му в Габрово през 1902 г. с група руски командири от Освободителната война, на път за освещаването на Храм-паметника „Рождество Христово“ в с. Шипка (сега град).