Великият княз Владимир Александрович, провъзгласен на 13 септември 1902 г., руски военен деец, генерал-адютант, генерал от пехотата, завършил Академията на Генералния щаб в Петербург, син на император Александър ІІ и племенник на великия княз Николай Николаевич Старши, който е главнокомандващ Дунавската армия в Руско-турската освободителна война 1877-78 г. Участва във войната като командир на Дванадесети корпус в състава на Източния отряд. Под командването на великия княз Александър Александрович – негов брат, престолонаследник и бъдещ император Александър ІІІ, Източният отряд заема територията между Дунав, Янтра и Черно море и осигурява левия фланг на Предния отряд на руската армия, чиято задача е да овладее старопланинските проходи и да проникне в Южна България. През септември 1902 г. идва в България за освещаването на Храм-паметника в с. Шипка (сега град), а пет години по-късно и за откриването и освещаването на Паметника на цар Освободител в София – 30.08.1907 г. Провъзгласен, заради безспорните му заслуги за освобождението на България, при пребиваването му в Габрово през 1902 г. с група руски командири от Освободителната война, на път за освещаването на Храм-паметника „Рождество Христово“ в с. Шипка (сега град).