Великият княз Николай Николаевич Младши, провъзгласен на 13 септември 1902 г., руски военен деец, генерал-адютант, генерал от кавалерията, завършил Академията на Генералния щаб в Петербург. Син на великия княз Николай Николаевич Старши, който е главнокомандващ Дунавската армия в Руско-турската освободителна война 1877-78 г. и брат на император Александър ІІ. Първоначално изпълнява специални поръчения, след това продължава участието си в Освободителната война като командир на кавалерийски полк. След войната командва Гвардията на Петербургския военен окръг и същевременно е председател на Държавния съвет на отбраната. По време на Първата световна война е главнокомандващ Руската армия, а от 1916 г. командващ Кавказкия фронт. През 1919 г. емигрира във Франция и е смятан за основен претендент за руския престол. Провъзгласен, заради безспорните му заслуги за освобождението на България, при пребиваването му в Габрово през 1902 г. с група руски командири от Освободителната война, на път за освещаването на Храм-паметника „Рождество Христово“ в с. Шипка (сега град).