Георги Стоев е един от създателите на Индъстри уоч (Industry Watch), които заедно с Община Габрово чрез Областен информационен център – Габрово и фондация „Бауерзакс“ организираха Първия национален младежки лагер „Предприемачът като откривател“. Лагерът се проведе от 16 до 23 юли т.г. в габровското село Боженци и стана събирателен център на 24 младежи от цялата страна, дошли да развият креативното си мислене и да повишат познанията си в областта на иновациите, икономиката, маркетинга, бизнеса и предприемачеството. В един от последните дни на лагера, 21 юли, разговаряхме с Георги Стоев.
В: Господин Стоев, габровци обичат да казват за града си „българския Манчестър“. Доколко това е спомен от миналото или има основателни аргументи, че бизнес средата в Габрово и региона е много по-добра, сравнено с други области в страната?
О: Данни за бизнес средата все още не мога да споделя, защото тепърва предстои да бъдат направени нашите изследвания за региона. Статистически Габрово не просто исторически, но и в момента, е град с много силна концентрация на промишлеността по отношение на пазара на труда, голям процент от хората работят в индустрията за разлика от други региони. Дори ако вземем пример с Пловдив, който концентрира най-много работни позиции в индустрията - някъде около 33-34% са заети в промишлеността, то тук заетостта е над 50%, т.е. говорим за град, който не просто в миналото е бил индустриално насочен, но който и в момента гледа в тази посока, и със сигурност запазва този профил. В момента не искам да правя много категорични прогнози, тъй като заводите се променят, все по-малко разчитат на количеството труд, все по-малко демографската динамика и демографските фактори ще са от значение къде да има едно производство подразделение или къде да се премести едно производство. В този смисъл Габрово е изключително интересно място, с голям потенциал за привличане на нови инвеститори и за разрастване на съществуващите мощности в града. Важно е да се отбележи, че голяма част от работните позиции не са както традиционно в България сме свикнали – масови и нискоквалифицирани работници и средноквалифициран персонал, а по-скоро тук говорим за хора с доста високо инженерно познание, независимо дали те са специалисти или с добра подготовка. Тук по-скоро говорим за заводи, които създават работни места с по-висока добавена стойност, съответно по-висока производителност. Това пък позволява на работодателите да привлекат по-скъпо платен персонал.
В: Тази оценка за региона ли, е поводът тук да организирате младежкия лагер по предприемачество? За първи път ли се провежда като национален лагер?
О: Да, като национален лагер се прави за първи път. Нашата образователна програма „Предприемачът като откривател“ стартира в Пловдив. След това направихме един сезон във Велико Търново, в частен колеж. След интерес от софийски партньори, започваме и в София, но това са локални инициативи. За пръв път в Боженци, община Габрово, правим национален лагер като наистина имаме доста изразено присъствие на ученици от училища в община Габрово и област Габрово, но все пак трябва да кажем, че нашата цел беше да привлечем ученици от цяла България. Имаме очакването догодина да сме пак тук, като квотата за Габрово ще бъде поне 25-30% от всички, което не е малко. В крайна сметка сравнено с успеха, който имахме във Велико Търново, това е доста голям брой амбициозни хора.
В: Едни от големите проблеми на ЕС са младежката безработица и ранното отпадане от образователната система. Според Вас, подобни инициативи като този лагер с какво допринасят, какво дават на младите хора?
О: Може би са свързани въпроси, но за мен лично са два различни въпроса - първият е младежката безработица. Има доста млади хора, които учат дълго, завършват университет, дори някои престижни университети и след това няма какво да работят. Част от нашата задача е да ориентираме младежите какво има смисъл да учат, за да имат най-добри шансове за успех. Предприемач не е само реализация в собствен бизнес, в собствена фирма. Доста големи фирми отварят вратите си за младежи, които искат да са предприемчиви в компанията. Така че, когато насърчаваме младежите да бъдат предприемчиви, това не винаги е свързано само със „създайте собствена фирма, пробвайте, провалете, научете се“, а е свързано и с тяхната реализация като професионалисти. Част от упражнението, което правим е, да ги разубедим да учат просто икономика, защото така се прави бизнес, а да ги насочим към инженерни специалности и който разбира се има афинитет - към професии като биотехнологии, медицина, архитектура, все неща, които не са по принцип бизнес, не се учи бизнес. Заедно с това да ги насочим да развиват други важни умения на бъдещето като креативно мислене, предприемчивост, социални умения. Така че, нашата цел по-скоро е да решим това лутане на младия човек в посока на социални и икономически дисциплини. Да насочим някои от тях към инженерни специалности, което е съчетано с едно очакване, че когато се върнат в България - защото повечето от тях ще заминат да учат в чужбина, но все по-голям процент се връщат - те ще намерят добра реализация. И то, не просто добра, защото ще са близко до своите приятели и семейства, а защото вече доходите на инженери започват да приближават тези в Западна Европа.