Еньовският венец на Къна Бочукова спечели първа награда от конкурса, организиран в Етнографския музей на открито „Етър” на 24 юни. Журито - Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите, Елена Минковска и Павлина Дамянова, присъди второто място на венец, изработен от Кръстина Цветкова. Донка Дичева е трета.

Еньовският венец се прави голям, колкото да може да мине човек през него. Увива се на зелена черничева, ябълкова или крушова пръчка и се връзва с червен конец. Билките на празничния венец трябва да са седемдесет и седем и половина, колкото са болестите, които ходят по земята. Половинката е за т.нар. „незнайна болест”. Вярва се, че ако човек мине през Еньовския венец нито една от тях няма да го застигне.

Къна Бочукова спечели и във втория конкурс, организиран в ЕМО „Етър” същия ден – за „Еньовски венци и китка”. Майсторството на Кръстина Цветкова й донесе отново второ място, а участниците от Народно читалище „Зора 1872” в габровския квартал Нова Махала станаха трети.

Във всяка Момината китка са вплетени седем билки, но който я свива може да сложи още, за да привлече различни положителни влияния. Те са - бяло еньовче, божур, седефче, невен, здравец, ружа и босилек. Девойката добавя още няколко билки, които привличат любовта: омайниче, за да омайва ергените, лепка, за да се „лепят” по нея, повет, за да се усукват ергените около момата, любиче, за да я любят.

Веднага след Еньовската надпревара по сплитане на венци и момини китки, от ЕМО „Етър“ организираха за посетителите в неделя, 25 юни, представянето на друга българска традиция – копаничарството, която вече не се среща често. Копаничарят Николай Ненков показа изработените от него съдове. Според него „от всяко дърво лъжица не става”.

Преди години той купува къща на 150 години в габровския квартал „Етъра”. Обстановката го провокира да се занимава със занаят, свързан с бита на нашите предци. Избира копаничарството. Казва, че то се простира от направата на най-малките лъжици до дърворезбата. В миналото копаничарите са изработвали съдовете, използвани в домакинството. Този занаят е в основата на дърворезбата.

Николай Ненков е самоук, не може да се издържа с копаничарство, но го съхранява чрез изделията си. „Дърворезбари в България има много. Но кой ще съхрани основата в занаята? А тя е копаничарството.”, добавя майсторът.