Книгата на Стефан Северин „Огледало за обратно виждане” няма мемоарен унес, разказно заиграване с миналото или пък есеистични изхвърляния. В нея всичко е омешано в едно, защото журналистът се е опитал да се докосне до видни създатели на голямото Слово.
Тя е емоционална препратка отпреди трийсетина години, когато Боженци беше българското Переделкино. Когато там живееха и творяха писателите Орлин Василев, Станислав Сивриев, Рангел Игнатов, Слав Караславов, Андрей Германов...В онези безсмъртни години Северин е бил млад репортер в Радиоцентъра и „Балканско знаме” и е имал маниашкото усърдие да си води дневник. Той става основа и за написването на тези есеистични портрети, в които припомня случки и разговори с изтъкнатите творци. В томчето има ескизи за поета Иван Радоев, неразбрания Васил Попов, за публициста Стефан Продев, както и за създателя на уникалния музей на открито „Етъра” – Лазар Донков.
Томчето има вече своите първи читатели и първи отзиви.
„Радвам се за автора. Поздравявам Стефан Северин за великолепните му есеистични спомени-портрети на личности, които са ми и на мен скъпи. Не, такова пълно и органично усвояване на стила на Сивриев при друг едва ли ще срещна. Така той става негов!”, пише академик Иван Радев. „Прочетох я с голям интерес, особено ми хареса частта за Андрей Германов, но и останалите също. Тази книга е трябвало да бъде написана!”, добавя поетът Иван Вълев, дългогодишен редактор в издателство „Христо Г. Данов”. „Сочен и образен език, чете се на един дъх, тази книга не е за всеки. Тя е интересна за този, който може да я усети със сърцето си”, вметва доцент Атанас Бучков, преподавател в Пловдивския университет.
„Стефан Северин възкреси скъпи сенки от литературното минало. „Огледало за обратно виждане” е нужна и полезна книга. Тази книга ни приближава до писателите на едно отминало време. Едно време, за което вече почти официално ни се забранява да си спомняме”, смята издателят на сайта „Книги news” Стоян Вълев.
„Огледало за обратно виждане” ще бъде представена на 4 ноември /петък/ от 17.30 часа в Дома на хумора и сатирата