В годината на Зеления лист за Габрово, Областен информационен център подготвя поредица от материали, посветени на кръговата икономика, които целят да ни запознаят с ползата за околната среда, икономиката и всички нас.

Ако продължим да използваме ресурсите по начина, по който сме свикнали, към 2050 г. ще ни бъдат нужни ресурсите на три планети като Земята. Ограничеността на суровините и проблемите с климата изискват преминаването от общество, което използва и хвърля, към въглеродно неутрална, екологично устойчива, чиста от замърсители икономика.

Настоящата криза вследствие на коронавируса подчертава слабостта на веригите за доставки и засяга малкия бизнес и индустрията. Развитието на кръгова икономика, в която ресурсите и продуктите се използват продължително и се рециклират, ще намали емисиите на въглеродни емисии, ще стимулира икономическия растеж и ще създаде възможности за работа.

Планът на ЕС за кръгова икономика

През март 2020 г. Европейската комисия предложи нов план за действия за кръговата икономика. Той е в съгласие с целта за постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 г. и акцентира върху предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци и управлението им. В доклад, приет на 9 февруари 2021 г., Парламентът призова за въвеждането на обвързващи цели за използването на материали и потреблението към 2030 г.

Преход към устойчиви продукти

Европейският съюз иска да изгради пазар с екологично устойчиви продукти, чието производство и потребление не изисква въглеродни емисии и разхищение на материали. Затова Комисията предлага разширяване на обхвата на директивата за екодизайна, която за момента се концентрира върху енергопотреблението на продуктите. 

Инициативи в ключови сектори

Европейската комисия е идентифицирала седем ключови сектора за изграждане на кръговата икономика. В тях са нужни промени на различните етапи от веригата - от дизайна през производството до използването им от крайните потребители.

Пластмаса

Еврпейският парламент подкрепи Европейската стратегия за пластмасите в кръговата икономика, която поставя за задача извеждането от употреба на продукти с микрочастици пластмаса.

Текстил

Производството на платове и облекла изисква много суровини и вода, като по-малко от 1% от дрехите се рециклират. 

Електроника и информационни технологии

Електрическите и електронните отпадъци са най-бързо растящата група отпадъци в ЕС и по-малко от 40% от продуктите се рециклират. Европейският парламент се обяви за удължаване на живота на продуктите чрез подобряване на възможностите за поправка.

Храни, води и хранителни вещества

Около 20% от произвежданите храни в ЕС се пилеят или разхищават. Новата стратегия на ЕС „От фермата до трапезата“ трябва да помогне за намаляването на този дял два пъти до 2030 г.

Опаковки

Отпадъците от опаковки достигнаха рекорд в Европа през 2017 г. Нови правила целят всички опаковки на пазара в ЕС до 2030 г. да могат да се използват повторно или да се рециклират.

Батерии и превозни средства

Европейският парламент работи по правила, които ще въведат задължения всички батерии на пазара в ЕС да имат малък въглероден отпечатък и при производството им да се спазват правата на човека, социални и екологични стандарти.

Строителство и сгради

Строителството е отговорно за над 35% от общите отпадъци в ЕС. Парламентът иска да бъде увеличен животът на сградите, да се въведат цели за по-нисък въглероден отпечатък на материалите и минимални изисквания за ресурсна и енергийна ефективност.

Управление и транспортиране на отпадъците

Европейският съюз генерира повече от 2,5 млрд. тона отпадъци годишно, като повечето са битови отпадъци. Депутатите отстояват исканията си към страните в ЕС за увеличаване на качественото рециклиране, намаляване на изгарянето на отпадъци и на изхвърлянето на сметища.

Източник: информационни бюлетини на Европейски парламент и Европейска комисия

Габрово спечели екологичната награда на Европейската комисия – „Европейски зелен лист“ за 2021 година и стана единственият град в Централна и Източна Европа, получавал това отличие. Наградата е категория на приза "Европейска зелена столица" и се отнася за градове с население под 100 хил. души, като оценява зелените им политики.