Повече от 190 са опълченците от Габрово - общо 220 от Габровския край и над 600 души от Габровския регион. Най-многобройни от т. нар. „втори призив” са девета и десета опълченски дружини, попълнени предимно с доброволци от Габрово и околните села. Ако на 15 май 1877 г. по числен състав БО наброява около 7 362 опълченци, една година по-късно той вече е 11659 души.
Габровските опълченци вземат участие в боевете при Стара Загора, където е бойното кръщение на знамето светиня, в защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, в зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер, в районите на Котел - Сливен, при Садово, Пловдивско, и днешното бургаско село Везенково за прочистването им от башибозуци, черкези и войскови шайки.
Написали с кръвта си последната страница от вековните борби против чуждото османско господство, опълченците издигат в битките трицветното знаме, олицетворение на свободата и политическата независимост на България. Като израз на преклонение пред подвига на Българското опълчение на 12 септември 1922 г. Габровският общински съвет взема решение да обяви за почетни граждани на Габрово опълченците, участвали в защитата на Шипченския проход – „заключената врата”, която за няколко месеца приковава 40-хилядната армия на Сюлейман паша. На 7 февруари 1923 г., в навечерието на 45-та годишнина от Освобождението на България, Общинският съвет потвърждава решението си и провъзгласява за почетни граждани 522-та живи поборници и опълченци от I до Х дружина и Конната сотня, също и участници в четата на Цанко Дюстабанов. Две години по-късно на всеки от тях са връчени художествено оформени дипломи, подписани от кмета Илия Кожухаров.
Списъците, които Централното Поборническо-опълченско дружество съставя по данни от българските градски и селски общини, се оказват непълни. За 306 души, които също са живи към датата на обявяването (каквото е и условието), не са представени сведения и остават извън оформеното предложение и процедура по присъждане на почетно гражданство. От тях 40 са от Габрово и габровските села. Те са част от състава на първа, трета, четвърта, шеста, девета, десета опълченски дружини и Конната сотня. Най-много са от Габрово – 10 опълченци. Четирима са от Топлеш и Жълтеш, по трима - от Делиджеци и Тодорчета, по двама от Велковци, Гледаци, Пецевци и по един опълченец от Русевци, Вуевци (Войново), Недевци (днес квартали на Габрово), Зелено дърво, Цуцумани, Прахали, Гарвани, Цвятковци, Саботковци, Стоевци, Янковци. Те са с различно образование, политически опит, социално положение и занятие. Представители са на габровски фамилии, които след Освобождението работят за стопанския и културен просперитет на града - Басмаджиеви, Божанови, Борови, Влаеви, Габровски, Драгошинови, Долневи, Кашавелови, Наневи, Пройнови, Сапунджиеви, Хаджиберови и други.
По повод 160-годишнината от обявяването на Габрово за град този пропуск бе коригиран. С Решение №218 от 24.09.2020 година Общински съвет – Габрово обяви за почетни граждани на града останалите живи към 1923 г. 40 габровски опълченци и Добри Цонев от с. Куцина, Великотърновско (от състава на I-ва дружина).
624. Добри (Гицу) Цонев (Цанев, Цанов) - роден в село Куцина, Търновско (1852 - 25 май 1942)
Първа дружина
625. Димитър Станев – (1857 – 1 юли 1924), роден в с. Цвятковци, Габровско, живял в Силистра, Тутракан и Русе, дребен търговец и служител.
626. Иван Василев Змейски – (неизв. – 6 авг. 1937), роден в с. Саботковци, Габровско, живял в Русе, готвач, участник в Сръбско-турската война (1876) – в Доброволческата бригада на ген. Черняев.
627. Иван Тодоров Сапунджиев – (1850 – 22 юли 1936), впоследствие преведен в Седма дружина, по-късно прехвърлен в Осма и накрая в Пета дружина, роден в Габрово, живял в Търново, след Освобождението сапунджия в Търново.
Трета дружина
628. Никола Стоянов Минков – (ок. 1856 – 3 апр. 1935), роден в Габрово, живял в Балчик, дребен търговец, участник в Сръбско-турската война (1876) – в четата на офицера Филипович.
Четвърта дружина
629. Райно Божанов – (1849 – 1929), роден в с. Стоевци, Габровско, живял в с. Бужурлук, Свищовско и в с. Горна Росица, Севлиевско, земеделец и пастир.
Шеста дружина
630. Никола Дабев Николов – (ок. 1843 – 18 дек. 1924), роден и живял в к. Бончовци (дн. вкл. в с. Жълтеш), Габровско, дюлгерин, грънчар и земеделец, училищен настоятел.
631. Никола (Колю) Русев Колев – (15 дек. 1860 – 15 март 1937), роден в к. Гарван, Габровско, живял в с. Градинарово, Провадийско, ковач, след Априлското въстание (1876) заминава за Русия и служи в 59-и пехотен Люблински полк на руската армия., след Освобождението се включва в четата на Петко Киряков (Капитан Петко войвода), която действа в Родопите, участник и в Сръбско-българската война.
632. Стефан Петров – (неизв. – 1. ян. 1929), роден в Габрово, живял в Плевен.
Девета дружина
633. Белчо Дачев (Дачков) Стоянов – (ок. 1857 – 30 окт. 1941), роден в с. Жълтеш, Габровско, живял в к. Дупините (дн. с. Николаево), Тревненско, дюлгерин.
634. Васил Денев (Денков) Василев – (ок. 1858 – 12 март 1944), роден в с. Зелено дърво, Габровско, живял в с. Габарево, Казанлъшко, занимавал се със земеделие.
635. Генчо Стоянов – (ок. 1853 – 13 февр. 1927), роден и живял в к. Гледаците, Габровско, занимавал се със земеделие и строителство.
636. Димитър Колев Пройнов – (1856 – 20 юни 1946), роден в к. Велковци, Габровско, живял в родното си село, в с. Фердинандово (дн. Янтра), Дряновско и в с. Върбак, Шуменско, дюлгерин.
637. Иван Рачев Драгошинов – (ок. 1851 – 10 окт. 1926), роден в с. Топлеш, Габровско, живял в с. Гривица, Плевенско, земеделец.
638. Наню (Анани) Христов Нанев – (ок. 1855 – 24 ноем. 1929), роден в к. Тодорчетата, Габровско, живял в с. Доброплодно, Варненско, занимавал се със земеделие.
639. Недко Рачев (Райчев, Райков) Колев – (ок. 1855 – 31 март 1931), роден в с. Топлеш, Габровско, живял в Севлиево, железар.
640. Недю (Нено) Минчев Долнев – (6 септ. 1853 – 3 юли 1943), роден и живял в к. Недевци (дн. квартал в Габрово), занимавал се със земеделие, дърварство и кираджилък.
641. Ненко Димов Иванов Габровски – (27 окт. 1854 – 28 апр. 1944), роден в с. Жълтеш или в к. Торбалъжите, Габровско, живял в с. Кара сарлии (дн. Черноград), Айтоско, занимавал се със земеделие, търгувал и с катран и пестил.
642. Никола (Колю, Николай) Тотев Кичиков – (9 май 1858 – 20 септ. 1939), роден и живял.в к. Кичиците (дн. с. Пецевци), Габровско, препитавал се като бъчвар, фабричен работник и земеделец.
643. Пенчо Димов (Димитриев) Марков – (ок. 1856 – 1928), роден в к. Делиджеците, Габровско, живял в с. Дунавци, Казанлъшко, занимавал се със земеделие, на два пъти бил избиран за кмет на селото.
644. Петър Цвятков (Цветков) Данаилов – (ок. 1854 – 19 март 1933), роден в к. Тодорчетата, Габровско, живял в с. Добромирка, Севлиевско, занимавал се със земеделие.
645. Руси (Русин) Станев – (ок. 1852 – 6 ян. 1931), роден в с. Топлеш, Габровско, живял в с. Габарево, Казанлъшко, препитавал се като обущар и земеделец.
646. Станчо (Станьо, Стою, Стоян) Петров Станев – (ок. 1850 – 1944), роден в к. Делиджеците, Габровско, живял в с. Доброплодно, Варненско, дърводелец.
647. Станьо (Стани) Симеонов – (ок. 1853 – ок. 1927), роден и живял в к. Вуевци (дн. квартал Войно в Габрово).
648. Стойо (Стоян) Стоянов (Стоев) Райков – (ок. 1852 – 10 дек. 1933), роден в к. Цуцуманите, Габровско, живял с. Кадъ кьой (дн. Бозвелийско), Варненско.
649. Стоян Атанасов Велчев – (между 1854 и 1858 – 24 февр. 1927), роден и живял в к. Гледаци, Габровско, занимавал се със земеделие.
650. Стоян Пройнов Данаилов – (1852 или 1858 – 20 март 1942), роден в к. Тодорчетата, Габровско, живял в с. Добромирка, Севлиевско, където работил като пощенски служител, по-късно бил земеделец в с. Вълнари, Шуменско.
651. Стоян Тотев Павуров – (ок. 1848 – след 1928), роден в с. Топлеш, Габровско, живял в с. Скобелево, Старозагорско, занимавал се със земеделие и дърводелство.
652. Тодор (Тотю, Танчо) Колев (Николов, Николаев) Топалов – (17 авг. 1850 - 13 ян. 1940), роден в с. Топлеш, Габровско, живял в с. Дунавци, Казанлъшко, инвалид с измръзнали крака от зимното преминаване на Балкана.
653. Тотю Велев Кашавелов – (ок. 1860 – 31 ян. 1927), роден в к. Велковци, Габровско, живял в с. Малкочево (дн. с. Буря), Севлиевско, дюлгерин и земеделец.
654. Христо Колев (Чернака, Комитата) – (ок. 1844 – 1940), роден в к. Прахалите, Габровско, живял в с. Александрово, Ловешко, препитава се със земеделие и овощарство.
655. Христо Нанев (Ненов, Нонев) – (ок. 1855 – 1930), роден в к. Делиджеците, Габровско, живял в с. Габарево, Казанлъшко, дюлгерин.
656. Цвятко Дачков (Душков, Денков, Данков, Дашков, Драшков) – (1859 – след 1936), роден в к. Русевци (дн. квартал в Габрово), живял в с. Градец, Сливенско, грънчар.
Десета дружина
657. Денчо Генев Ангелов – (неизв. – след 1926), роден в Габрово, живял в София, надничар.
658. Дечо Христов Божанов – (1852 – 24 авг. 1923), роден в Габрово, живял във Варна, занимавал се с търговия, имал кантори в Одеса, Новоросийск, Рим и Милано.
659. Драган Стоянов Бижев Басмаджиев – (1858 – 28 окт. 1926), роден в Габрово, живял в Русе, занимавал се с търговия, по-късно работил като чиновник.
660. Иван Христов Боров – (1853 – 8 ян. 1928), роден в Габрово, живял в Русе, чехлар и кундурджия.
661. Нено Митев Белев (Влаев) – (1861 – 7 февр.1927), роден в Габрово, живял в Плевен, кафеджия-гостилничар.
662. Христо Влаев – (1858 – след 1930), роден и живял в Габрово, занимавал се производство на ръчни цигли.
Конната сотня
663. Иван Рачев Габровски – (1844 – 30 юли 1936), роден в с. Янковци, Габровско, живял в Тутракан и Русе, съосновател на АД “Лев”, което построява фабриката за цимент “Лев” край Плевен, по-късно работил като кожар и кафеджия.
664. Иван Хаджиберов Иванов – (дек. 1858 – 5 март 1934), роден и живял в Габрово, занимавал се с търговия и мелничарство, създал фабрика за вълнени платове, построил втората в България ВЕЦ за промишлени цели (след Панчаревската), един от основателите на Индустриалната банка “Габрово” и дългогодишен нейн председател, активен общественик и дарител.