1. Аз съм - Николай Дачев – непоправим оптимист, кореняк габровец, внук на един от габровските опълченци и …и…. Един от многото кметове на Габрово.
2. Лесно или трудно е да си Щастлив и защо? - Понякога лесно… понякога трудно. Защото най-лесно е да живееш трудно (да не си щастлив) и най- трудно е да живееш лесно (да си щастлив).
3. Хората ме познават като - Много сериозен човек, но не знаят, че съм със силно чувство за хумор (знам вицове за 12 часа разказване) и богата емоционална палитра и художествен усет – 25 години съм пял по много европейски сцени.
4. Приятелите ми са - Като мен – „подобният подобния харесва“.
5. Домът ми е - Място за обич и любов ….и не само.
6. Като дете обичах да - Играя със самолети – 10 години се занимавах с авиомоделизъм …щях да ставам летец, ама…
7. Вкусът, който ме връща към детството, е - Мирисът на пушек от огъня на двора в къщата ни в 6-ти Участък, на който се вареше или сладко от белени сливи, или дренки, или мармалад от сини сливи …. Или вкусът на един супер сладкиш „Агнес“.
8. Когато пътувам - Разбирам какво е диалектиката на живота – „непрекъсната прекъсваемост на непрекъснатостта“.
9. Често сънувам - Че летя.
10. Ядосвам се, когато - Когато ….когато ….абе, не се ядосвам много – спазвам правилото „по-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв“.
11. Най-големият ми страх е - От хора, които не знаят колко не знаят. Когато Айнщайн си избирал асистент, поставял условие : Да е умен и работлив, да е умен и мързелив, или да е глупав и мързелив, но в никакъв случай - глупав и работлив.
12. Мечтая за – Времето, когато в хората лошотията и невежеството ще изчезне …и лошите и невежи хора ще изчезнат (особено тези в публичното управление).
13. Вярвам - В силата на мисълта, на науката ….и в добротата.
14. Думата, която искам да чувам за себе си е - „Готин“ или „гамен“, но много интелигентен гамен.
15. Въпросът, на който все още не съм отговорил е - Все още не съм си го задал.
16. Моето изречение с думата „ако“ - Ако имах неограничена сила, ще …..
17. Моето изречение с думата „ще“ - От предния отговор – „… Ще я използвам за добруването на хората и най-много за габровци“.
18. Любимият ми габровски анекдот е – Ох, много са... Но ето този (почти истински случай): Мой дядо (разбира се, кореняк габровец) в началото на миналия век отива в аптеката да си поръча лекарство (кожно) за МАЗАНЕ на някаква екзема. По това време аптекарите са правели лекарствата. Отива дядото да вземе готовото лекарство. Аптекарят му го дава и казва: „Лекарството струва 5 лева и още 3 лева за шишето“. Дядо ми плаща 8 лева, изпива лекарството на екс и казва: „Ето ти шишето, върни ми трите лева“.
И един друг (пак истински случай): На изпит за студенти. Изпитвам един студент – изпитът завършва с ОК. Сяда до мен втори студент ( габровец) да го изпитвам, но виждам, че е развил само един от зададените му два въпроса. Къде е изложението Ви по втория въпрос ? – питам аз. А той отговаря: „Колегата, който изпитахте преди мене, имаше същия въпрос и да не хабя листове, химикалка и време, а и мисля, че разбрахте от колегата темата и ви стана всичко ясно, затова не писах нищо по въпроса“. Е, как да пишеш на такъв двойка?
19. Габрово ли? Ами то е - Раят на земята...или...ще стане някога. А да си габровец си е направо или диагноза, или титла.
20. На габровци днес бих казал - Да вярват и да бъдат сигурни, че могат (да правят нещата) ПО-ДОБРЕ, ПО-БЪРЗО И ПОВЕЧЕ.