Магдалена Тодорова и Мария Хр. Чолпанова
„Живеем във време, белязано с много трудности“ – твърдят повечето от моите познати.
Убедена, че всеки от нас е една малка вселена и всеки мой познат има своята си истина, не бих желала, и нямам намерение да убеждавам някого в своята правота. Аз смятам, че наистина живеем в своето си време, с всичките му позитиви, несгоди и предизвикателства. Хората живели преди нас, трупали опит и мъдрост, обаче са ни оставили една ценна повеля:
„Преди да тръгнеш напред, обърни се и погледни назад!“
Днес в навечерието на стогодишнината от рождението на един наш съгражданин, самонаписал със златни букви името си в летописите на града ни, аз ще пришпоря моята машина на времето и ще се опитам да се върна там някъде . . . с надеждата, че ще го срещна и попитам . . .
А колко са те? Само сто години . . .
Тогава, когато на 16.06.1920 година в гр. Севлиево се ражда КАРЛ ДИМИТРОВ КАНДУЛКОВ.
Любознателното, ученолюбиво дете е закърмено със свободомислие, което бележи нелекия му житейски път.
Позволявайки си нескромността да се обърна към него в директен разговор ще започна с въпроса: Нима на теб ти беше лесно, Карл да тръгнеш от Севлиево, за да трупаш знания и умения в Дрезденската политехника? Нали смелия ти неспокоен дух те водеше и в заниманията с антифашистка дейност и заедно с още двадесетина български студенти попаднахте в ръцете на Гестапо? Колко сили ти бяха необходими да устоиш на жестоките изтезания в онзи невероятен ад в близост до Дрезден - „карантинния“ лагер Радеберг? Без съд и присъда как извървя пътя до Бухенвалд, как издържа на непосилния труд в каменоломната, на ужаса, когато сте били принудени да разтоварвате от влакови композиции мъртви човешки тела за крематориума?
При онези потресаващи условия на оцеляване ли се родиха гениалните идеи за градоустройството на Габрово? Скътан в пазвите на планината, прорязан от сребърната нишка на Янтра, обединявайки и обогатявайки идеите на проф. Мусман, ВИЕ ни го оставихте, като едно модерно място за живеене. От тук нататък към АРХИТЕКТА НА ГАБРОВО няма да си позволя да общувам без учтивата форма.
Та господин Кандулков: Видение в сънищата Ви ли беше реализираната идея на хълма Беглишки харман? Само за пет години сътворихте тази забележителна сграда в стил неокласицизъм. Домът на културата и днес респектира с колорита и съвършените си детайли. В емблеми на града ни са се превърнали в годините Дом на хумора и сатирата, Летния театър, Драматичния театър, Етнографския музей на открито „Етър“, Спортната зала „Орловец“ и много, много други, които дължим на Вас. Не на последно място в плеядата Ваши творби поставям уникалната сграда на почивна станция „Люляци“, към която имам личен сантимент. Обитавайки я за период, по-продължителен от обичания престой за почивка, бях неопровержимо убедена в абсолютно точния Ви избор за място, на което да я построите, нейните респектиращи пропорции и функционалност.
С удоволствие бих продължила виртуалната си комуникация с Вас още дълго, но не бива. Все пак ще помоля да ми позволите да Ви погостувам за малко и във вилата в с. Врабците. Ще споделя с Вас, че времето в което ми е отредено да живея е белязано с разпад на човешките ценности и дефицит на добри намерения. Властват забравата и неблагодарността. На това отдавам пестеливите почести и избледнелите спомени на моите съвременници към Вас, но Ви уверявам – няма да е все така.
Бяхме принудени, попаднахме в период на принудителна изолация и имахме шанса всеки от нас да се обърне навътре към себе си. В това време на почти тотална бездуховност да обмислим кои сме ние? От къде идваме, какво наследихме, как трябва да благодарим, какво ние ще съградим и оставим на идващите след нас?
Респектирана, благодарна, поклон. . . моля, простете!
Биографично есе за Карл Кандулков
Денислав Димитров – 18 год./ Габрово/АГ
Кой е Карл Кандулков? Човекът бил два пъти кмет на Габрово, почетния гражданин на Габрово, архитектът, който по време на своите управленски мандати се прославя с мащабно и перспективно строителство и благоустройство на града или проектантът на Дома на културата „Емануил Манолов“, Спортната зала „Орловец“, Летния театър, монумент „Коня“, паметникът на Митко Палаузов, новата поща, язовир „Христо Смирненски“, жилищните блокове „Рачо Ковача“, „Здравец и “Дунав“. Участвал е в обновяването и преустройството на НЧ „Априлов –Палаузов 1861“, където днес се помещава и Драматичния театър, изградил е множество паметници, фонтана на площад „Възраждане“, както и каменния иконостас на Света Петка в центъра на града. Карл Кандулков е от онези бележити личности, които оставят трайна следа, чрез делата си.
Архитект Кандулков е роден на 16 юни 1920 г. в Севлиево. През 1946г. завършва архитектура в Дрезден. Животът му преминава през трудно изпитание, когато като чуждестранен студент в Германия през Втората световна война е затворен от нацистите в концлагера Бухунвалд. Кандулков заедно с Димитър Дичков описват преживяното от тях в хитлериските лагери на смъртта. В книгата „Път през Бухендвалд“, те разказват как през 1944 година 20 българи, между които са и те самите, попадат в концетрационния лагер. Животът им се превръща в истински ад, когато е трябвало да работят на бухендвалската гара, където са пристигали труповете за крематориума. През 1945 година Кандулков е освободен, а година по късно се дипломира и завръща в Габрово. След прибирането в родната страна започва работа като архитект, а през 1959 година е избран за председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет. Като управник на града се изявява до 1966 година, а по късно през 1971 година отново е избран да заеме този пост. През времето, в което е кмет, той превръща Габрово в модерен европейски град. По негова идея са създадени едни от най-красивите сгради, които се превръщат в разпознаваема емблема на града. Карл Кандулков е онзи родолюбец, който чрез познанията си създава истински архитектурни красоти. По някакъв странен начин, макар и коствено моя живот е свързан с този колоритен човек, тъй като той е поканил моя прадядо като мебелист да работи в сградата на Общината. Искрено се надявам във времето, в което аз ще порастна, да се появи такава личност като Карл Кандулков, която да се превърне в гордост на нашия град. Земният път на архитекта завършва през 2007 г. в София.
Карл Кандулков оставя богато наследство на своите потомци. Редно е да пазим тези произведения на изкуството да се грижим за тях и когато е необходимо да се реновират. Трудно, в днешно време, се създават толкова красиви сгради, мостове и паметници, които радват окото на различни поколение. Хора като архитект Кандулков не бива да бъдат забравени, трябва да се говори и пише за тях, за да си спомняме, че има личности, които с делата си оставят светлина по пътя.
Как протече конкурсът:
На днешния ден преди 100 години в град Севлиево се е родил Карл Кандулков. Орисан да има необикновена съдба и завидна човешка мисия той остави светла диря в два века и няколко поколения. Остави ни прекрасни сгради и паметници и два кметски мандата, по които се равняват и днешните кметове на Габрово.
Това беше мотивацията на Настоятелството на да включи в творческия си план за рубриката „Бележити българи” – тържествено честване на 100 годишнината от рождението на този заслужил „габровец”. Пандемията осуети голяма част от заплануваните мероприятия, но обявяването на конкурс за написване ”Есе за Карл Кандулков” се осъществи виртуално със съдействието на габровските медии ”Сто вести”, „Бумеранг радио” и „Габрово нюз“. Нещо повече, в инициативата се включи Агенцията за недвижими имоти ”РЕГЕНТ”, като президентът Румен Георгиев удвои наградите от 100 и 50 лв. и предложи да включим и спомен за Кандулков. В продължение на месец по електронната поща на читалището идваха произведенията на участниците и на 30 май журито разполагаше с 14 предложени есета и два спомена. В голямата си част авторите на есетата са млади хора от 15 до 34 години, като автор на един от спомените е известният музикант Илко Илиев, който е без възраст.
Удоволствието да дадат своята оценка имаха поетесата Елена Георгиева гл. експерт в отдел „Култура” на общината, Христо Петров - журналист и преподавател по журналистика в НАГ и Тотка Полякова - журналистка и председател на НЧ ”Габрово - 2002”.
Още при първо четене се откроиха три есета - на Денислав Димитров на 18 години; на съавторките майка Магдалена Тодорова и дъщеря Мария Чолпанова и Ивайла Василева на 15 години, както и двата спомена на Борислав Димитров на 34 г. от София и Илко Илиев от Габрово. По искане на автора от София - Борислав Димитров, ако бъде класиран се отказва в полза на млад есеист.
Това даде възможност журито да се обедини за следното разпределение на наградите: две първи награди по 100 лв. - за Денислав Димитров и другата за Магдалена Тодорова и Мария Чолпанова. Втора награда за есе получи Ивайла Василева на 15 години и Илко Илиев класиран на второ място за спомен също 50 лв.
Авторите могат да получат своите парични награди от днес 16 юни до 30 юни 2020 г. в офиса на читалището, който се намира в една от най- емблематичните сгради на Карл Кандулков – ДОМЪТ НА КУЛТУРАТА ”Емануил Манолов”, телефон 066 80 41 36. Останалите участници заедно с наградените ще бъдат поканени да получат своите специални грамоти за участие на честването в зала ”Възраждане” през есента.