Представете си Габрово без Дом на културата, Дом на хумора и сатирата, без сградата на Общината, без обновеното здание на читалище „Априлов-Палаузов”, без монументалната украса на мостовете, без входовете на града от Севлиево и вр. Шипка, без най-впечатляващите градоустройствени решения. Представете си Габрово без паметниците на Цанко Дюстабанов, Тотю Иванов, Капитан дядо Никола, даскал Цвятко Самарджиев, Ран Босилек, Емануил Манолов и т.н...без. Тази година, на 16 юни се навършват 100 години от рождението на инциатора, твореца, организатор в реализацията на всичко това, човекът, с когото Габрово основателно се гордее - архитект Карл Кандулков.
Ето как описва голяма част от живота си самия арх. Карл Кандулков в своя автобиография: „Роден съм в гр. Севлиево на 16 юни 1920 г. Майка ми беше домакиня, а баща ми, по професия – шивач.... основното си образование завърших в родния си град. През 1934 г. постъпих в Строителния техникум „Цар Борис”, сега „Христо Ботев”, който завърших в 1939 г. веднага постъпих на работа, като строителен техник при арх. Петко Цвятков, арх. Данко Митов и арх. Петър Марковски. Работих обекти от най-различно естество – жилищни сгради, общински домове, хали, кланици, училища, гари и много други. През време на военната си служба в ШЗО през 1941-1942 г. бях изпратен в гр. Сливен по изграждане на Военната болница. В 1942 г. заминах за град Дрезден, Германия, където следвах Архитектура. След победата на 9 септември 1944 г. немците не ме пуснаха да се върна в Родината и заедно с 19 другари бях арестуван за антифашистка дейност от ГЕСТАПО и след тежки изпитания, изпратен в лагерите Радеберг, след това в Бухенвалд. Едва доживях до освобождението на 11 април 1945 г. След 5 месечно лекуване, заминах за гр. Дрезден, където възстанових следването си и завърших архитекура през юни 1946 г. Върнах се в Родината през септември 1946 г. Постъпих на работа в строителна кооперация „Новострой”. Тук проектирах много жилищни и обществени сгради и ги строяхме: Профсъюзен дом „Георги Димитров”, банята в Панчaрево, културния дом и селсъвета в Горубляне, театър ВИТИЗ и др. През 1949 г. преминах на работа в проектантска организация на Централния съюз на профсъюзите. Проектирах почивни домове – на Ц.С. на просфъюзите във Велинград, Габрово – местността „Люляците”, Пещера....културен дом на профсъюзите в Габрово, жилищни сгради в Габрово, Сливен, Плевен, детски домове, пионерски лагери, търговски, изложбени и мн. други сгради.....През 1954 г. се обединихме със Здравпроект. Тук проектирах поликлиника, балнеосанаториум, болници - в Ботевград, Варна, Поморие, Плевен и др. През 1957 г. бях назначен за началник на архитектурен отдел в Здравпроект. След административните реформи в страната, през 1959 г. бях изпратен в Габрово, като председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет, на която длъжност бях до април 1966 г. ...” . за втори път арх. Кандулков е начело на изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Габрово от 6 авг. 1971 до 9 юни 1976 г.
За това време, независимо от тежката административна работа, под негово ръководство се разработва и осъществява мащабно и перспективно строителство и благоустрояване на града. Ето какво е важно за него в изграждането на един модерен, съвременен град: „... Искам да разберете, че градоустройството не се прави със мнения, а с работа, с чертане. Градоустройството решава всичките проблеми на икономиката на дадена територия, както и степента на обитаване. Има идеи, виждания (концепции), варианти, от които се пресява най-доброто. ...”, „...А планът (на Габрово) важи за 50 години, за половин век! А след половин век, ако се променят нещата, ще се направи актуализация, ще се прегледа и там където има ново нещо, ще се подмени. За нови 50 години пак ще се работи..“. Той успява да проектира и много обекти: жилищни комплекси, улици (бул. „Априлов, „Чардафон”), мостове. Преустроена е училищната, здравната и търговската мрежа. По негови проекти се изграждат много паметници. Оформят се със скулптурни фигури мостовете, входните артерии на града и т.н. С това се поставя началото на архитектурното, художественото и културно оформяне на града.
Една от най-красивите и емблематични сгради в Габрово, Домът на културата е негово дело. Той споделя в свои бележки за проектирането и строежа на сградата: „Проектирането през 1959 г. на Дома на културата продължи усилено. ...Успяхме да дадем работните планове и документация през септември 1959 г. Строежът започна през м. юни 1959 г....Така продължи до края на 1965 г., когато почти всички работи бяха завършени и остана да се устройва само сцената. През този период от 6 години бях по 2-3 пъти дневно на Дома на културата, ръководих най-отблизо изпълнението на всички работи. Работата в качествено отношение е безупречна. А с това спечели и вътрешно архитектурната изява на Дома. ..За отношението на ръководството към Дома на културата няма смисъл да се пише. Те му се радват, водят гости да го разглеждат..Един факт ще остане като гвоздей в сърцето ми. Ние поставихме плоча, кога и от кого е проектиран и строен този дом. В ГК на БКП се постави въпроса да се махне плочата. Това го искали габровци. Само казах: да не се занимават с този въпрос, защото него разрешавам само аз. То е мое право и няма да разреша на никого да се гаври с моя труд и моята мъка. ...”. Сред чертежите на арх. Кандулков на Градския народен съвет (Община Габрово) има отново негови спомени, споделени при среща между него и габровски общественици, за изграждането й и за други интересни подробности: „..Бяхме направили проект за художествено оформление на Общинския съвет, то беше тогава още Окръжен съвет, но ние го правехме за Общински съвет. Отпред имаше две фигури, които ги прави проф. Любен Димитров, който прави входната статуя, композицията откъм Севлиево. Той е един прекрасен скулптор.…Направи „Властта“ и „Търговията“, това са основните такива компоненти на управлението на един Съвет. И ги поставихме пред Съвета, както беше направен проектът. А проектът беше одобрен от Държавната комисия за монументални изкуства. Обаче стана промяната в Габрово и като сложихме фигурите, пред Съвета, само на другия ден наредиха да ги махнат. .”.
Арх. Кандулков работи по преустройството на сградата на кожарска фабрика за нуждите на създадената през 1972 г. уникална в света институция Дом на хумора и сатирата – Габрово. В Ориентировъчна справка за изготвяне задание за преустройство на бивша Кожарска фабрика „Братя Калпазанови в Дом на хумора и сатирата, Стефан Фъртунов – един от създателите на Дома на хумора и негов пръв и изключително успешен директор пише „...Самата сграда, чрез оформянето да подсказва съдържанието и да има самостоятелна художествена стойност. Край сградата да се предвидят условия за паркиране, съответстващо на едно масово посещение на музейни зали, театъра, киното. Да се предвиди небходимата етапност: преустройство на съществуващите сгради и втори етап строителство на нови, допълнителни помещения. При фасадното оформление и облицовка да се потърсят оригинални решение и облицовачни материали, които да подчертават и отличават сградата от останалите в града...”. Делото на арх. Кандулков по отношение на преустройството е видимо и днес, а Дома е една институция, с която габровци заслужено се гордеем.
По време на неговото ръководство и по негови проекти се преустройва и читалище „Априлов-Палаузов”, изгражда се и Летния театър. Проектира монументалната пластика на мостовете в централната част на града – „Игото”, Боровски, новия Баев мост, Моста на занаятите, която и в наши дни впечатлява гости, туристи, а за габровци е извор за естетическа наслада. От съществуващата монументална украса на Шиваров мост, по негов проект, днес можем да видим само скулптурната композиция „Борци”. Още една монументална пластика на мост, който е доста непознат за нас е негово дело, тази на мост „Христо Ботев”. В този период се изграждат яз. „Христо Смирненски”, главен колектор на града, нов център на Габрово с Народен съвет и партиен дом (сега Община Габрово и Окръжен съд), кино „Алеко Константинов”, хотел „Балкантурист”, хотел „Янтра” и хотел „Бузлуджа”. Въвеждат се нови енергийни мощности, обособяват се две промишлени зони – северна и южна. Построени са над 10 500 апартамента, създадени са големите паркове за отдих – Синкевица и Градище. Построена е нова модерна болница, две поликлиники, Дом майка и дете. Изградени са нови предприятия, отваря врати Художествена галерия „Христо Цокев”. Пак по това време, Карл Кандулков работи и по проектирането и изграждането и на още едно незабравимо за габровци място – залата на естрадно-сатиричния вариететен театър, Габровското вариете, разположена в Дома на хумора и сатирата. Създават се Техническия университет, Националния музей на образованието. Габрово се сдобива с нова модерна автогара, започва изграждането на Спортната зала и т.н.
Като истински естет, арх. Кандулков работи съвместно с талантливи скулптури като проф. Любен Димитров, проф. Секул Любенов, Младен Миладинов и др., създава скулптурни композиции и скулптури, част от които, в наши дни вече не съществуват, но са придавали и придават на града онзи неповторим изглед, който ни дава самочувствието на европейски град. И днес се радваме на композицията „Русалки”, на новото кръгово кръстовише до ЖП гара – Габрово, жена на кон на входа от към Севлиево, стрелец до блок Рачо Ковач и др. В миналото и на черно-бели фотографии са останали и скултурни композиции, с които са израстнали поколения габровци в парковете Баждар, Маркотея и в централната част на града.
И след своето пенсиониране през 1976 г., арх. Кандулков продължава активно да работи и до последните си дни не спира да живее, мисли и преживява проблемите на Габрово, с неговите промени и трансформации. Винаги готов да помага на ръководството на града, споделя: „....Винаги съм твърдял, че ръководството на едно населено място не бива да се свързва с никаква партия и да се занимава с партизанщина, а да се работи всеотдайно за благото на хората...” и че „..Човек, който уважава миналото, ще гради бъдещето върху него, ще работи всеотдайно за хармоничното устройство на територията..” .
За големите му и безспорни заслуги към града и неговите жители като дългогодишен председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет (кмет) е провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово на 30 юли 1976 г. Носител е и на ордени „Кирил и Методий” – Първа степен, медал от Българската архитектурна камара – Първа степен, възспоменателни медали за Втората световна война, възспоменателни плакети от Бухенвалд и редица други.
Почива на 10 март 2007 г. В периода 2015-2019 г. синът му, арх. Орлин Кандулков дарява на Държавен архив – Габрово документи от биографичен характер, от служебната и творческата дейност на баща си, снимки, грамоти, отличия и др., както и машинописните варианти на мемоарната му книга „Път през Бухенвалд”. През 2020 г. той допълни даренията с дигитални изображения на още важни чертежи, изготвени от именития му баща. Те са заведени във фонд на негово име и в момента се обработват. В чест на 100-годишнината от рождението на арх. Карл Кандулков, Държавен архив – Габрово подготвя документална изложба, която ще бъде реализирана в градска среда с подкрепата на Община Габрово.
С почит и огромно уважение към делото на един голям българин, на финала Ви представяме споделеното от него в интервю, които звучат като послание към нас и към нашите наследници „....Пътят до Европа съществува. Лично аз не желая да ходя по него. Чували сте да казват на някого, драги вие се развивате много добре, но ще трябва да изминете още дълъг път за да успеете. Това се отнася за всички ни, ако изградим на високо ниво материалната си култура – фабрики, селско стопанство, инфраструктура, туризъм, пътища, да променим варварските си табиети, да се уважаме и мислим цивилизовано, то тогава Европа сама ще мине този път до нас... А това ще увеличи самочувствието и достойнството ни като народ....”
Автор: Цветомира Койчева, началник отдел „Държавен архив” - Габрово
*Снимка: Държавен архив - Габрово