По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Една от тези личности, които ни карат да се гордеем с родния си град е художникът Христо Иванов Цокев. 

Роден в Габрово на 3 май 1847 г., той е първият габровец, получил художествено образование, и един от първите светски художници в България, талантлив портретист и иконописец. Учи в Габровското училище, още като юноша заминава с поклонници за Света гора и остава там до 1859 г. като послушник в Хилендарския манастир, където проявява художествената си дарба и помага на иконописците. Заминава за Русия и първоначално учи в Киевската духовна семинария, но се отказва от монашеския сан, постъпва в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура и го завършва през 1873 г. След завръщането си в Габрово рисува икони и портрети и става известен с прозвището Живописеца.

Христо Цокев е съпричастен и към националноосвободителните борби и участва в Старозагорското въстание (1875 г.). Поканен е за иконописец на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Свищов, а след това емигрира заради турските гонения в Гюргево, където става основател на Гюргевския клон на Българското централно благотворително общество. Остава във Влашко и продължава да рисува портрети, автор е на икони за храмовете в Гюргево, Александрия и др. По време на Освободителната война, Христо Цокев е художник в руската армия. След Освобожднието се завръща в родния си град и е назначен за учител по чертане и рисуване в Априловската гимназия през 1879 г., и продължава да се занимава с иконопис и рисуване на портрети. Кандидатства за учител в Софийската гимназия  и е одобрен, но заради влошено здравословно състояние остава в Габрово и продължава да учителства. В творчеството си е силно повлиян от руските художници, създава един от първите пейзажи в нашата живопис – „Гора” (1872 г.) и някои от най-ранните творби в българската битова живопис – „Стара жена”, „Монахиня”, „Руска селска девойка”, „Пушач” и др. Негово дело са част от иконите в габровските храмове – „Погребението на Спасителя” на иконостаса в църквата „Успение на Св. Богородица”, иконата „Успение на Св. Богородица” в църквата на Соколския манастир, „Съшествие на Светого Духа над Апостолов” в храма „Св. Троица”, както и множество портрети на известни габровци, сред които са и ликовете на родителите на Райчо Каролев. Някои от най-ранните произведения на Христо Цокев се съхраняват в Националната художествена галерия – „Портрет на стар монах”  и „Архимандрит Арсений Москвин” (1867 г.).

Бележитият художник умира на 28 септември 1883 г. в родния си град. Неговото име днес носи Художествената галерия в Габрово. Там са експонирани някои от творбите на художника, като „Портрет на момиче“ (1874 г.), „Събор на светите апостоли“ (1874 г.), портретите на габровския търговец Петко Манафов (1873 г.) и на свещеник Васил Михов (1875 г.), „Болно дете“ (1880 г.) и др.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват снимки на негови картини и стенописи във фонд 1325 „Габровски, Илия Иванов“.

 

Автор: Даниела Цонева – главен експерт, Държавен архив - Габрово