На 11 март се навършват 185 г. от построяването на старата часовникова кула в Габрово. Тя е една от малкото запазени сгради в града от времето на Възраждането. Краеведът Илия Габровски я определя, като „възрожденският бисер“ и „най-ценният архитектурен паметник, завещан на Габрово, като скъп дар от нашите възрожденци“.

Часовниковата кула е изградена с дарените средства и доброволен труд на габровци само за 6 месеца. Майсторът-строител е неизвестен, но оставя изкуството, умението и труда си в красотата на формата и здравината на строежа – с най-обикновени инструменти и стара строителна техника, без цимент, бетон или други модерни материали. Точната дата, когато е изградена часовниковата кула, е посочена на вградена каменна плоча, високо горе на западната ѝ страна, с надпис:

„1835 марта. 11. Согради ся столп сей настояниемъ и трудомъ селени Габрово“.

Още същата година, през юни, е поставен и часовниковият чарк (механизъм) с каменни топузи. Той е изкован от Иван Сахатчията за съществуващата до тогава стара часовникова кула, намирала се е по на юг, където днес е Безистена. Малката камбана е сменена с по-голяма, произведена във Виена. Нейният силен и мелодичен глас се чувал и до последната къща на разрасналото се занаятчийско селище. По това време Габрово е в икономически подем. Часовникът е жизнена необходимост за населението, особено за занаятчиите – да отмерва времето и да определя началото и края на работния ден, да регулира конкуренцията между еснафите.

До 1882 г. времето се отбелязва само с удари на камбаната. Циферблатът на кулата и балкончето под него са поставени след Освобождението, което се вижда от надписа при механизма му: „1882 мар 18 Димитаръ Стефанов е майстора на калавузийтий“ (тур. калавуз=пътепоказател).

През 1902 г., във връзка с 25-годишния юбилей на Шипченската епопея и освещаване храма-паметник в село Шипка, се прави нов, по-голям циферблат, ремонт на чарка и боядисване. По този повод, кметът Христо Конкилев издава заповед за назначаване на градски часовникар (служител, който да поддържа часовника).

За повече информация по темата посетете сайта на РИМ – Габрово: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=7482