Във Вселената съществува кръговрат и ние го откриваме през собствения си живот. Човек рядко успява да се вглежда в своите действия. Вглежда се в околните и така открива, че в познатата му част от Вселена има кръговрат.
„Човешкият кръговрат – миг и вечност“ е една изложба на РИМ „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил, която посетителите на музей „Етър“ могат да разгледат в Изложбена зала 1.
Всичко започва с раждането, но не свършва със смъртта. Постоянната поява на нов живот създава кръговрата, чрез който човечеството се обновява.
В изложбата виждаме току-що появило се на белия свят дете. Бебето е представено в своята люлка. И тъй като става въпрос за етнография, посетителите се връщат в едно минало, когато обезпечаването на материалното в живота изисква сериозни усилия, а духовността е част от ежедневието, благодарение на ритуали и традиции, стриктно спазвани от хората.
Бебето е в цидилка, която се използва и като люлка, и като легло. Около него са трите орисници, познати като наречници. Етнологът Веска Спасова от РИМ „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил разказва за вярата в тях – едни трансцедентални същества, които в представата на хората приемат човешки облик. Наречниците са на различна възраст – младо момиче, жена в своя най-активен период и баба. Не само лицата и ръцете им издават коя каква е. Кърпите, с които са забулени също имат своето значение. Най-старата – смятана за най-опасна и зла, е с черна забрадка. Червеното е за жената на средна възраст. Цветът за най-младата, разбира се, е бял.
По интересен и привлекателен начин в изложбата е разказано как се отнасят хората към трите наречници – искат да ги омилостивят. И това става чрез храна. В този момент, разглеждащият изложбата застава лице в лице със символиката в живота на предците ни. Ястията са прости, но и тогава, и днес бихме ги определили като „силна храна“.
„Медът, хлябът, виното и солта са нещата, чрез които се докосваме до божественото. Чесънът също е на трапезата. Обредните хлябове присъстват и в ежедневието, и в празниците. Омесването, украсата и изпичането им са една приказка, която постоянно се разказва“, споделя етнологът Веска Спасова.
От думите й става ясно, че трапезата се нарежда през нощта, тогава наречниците идват край люлката на новороденото. На сутринта храната се дарява на акушерката, която помага при раждането.
Първото къпане е магия. Във водата се слага железен предмет, за да е здраво бебето. Поставя се и сребърна пара, за да е бяла кожата му. Чесънът пък варди от злото. В продължение на 40 дена детето и майката могат да бъдат посетени от „нави“, затова край огнището се слагат предпазващи предмети – метла, сърп, гъсти нищелки, катраница.
В района на Кюстендил казват престъпулка на прощъпулника, както е познат в Габровско. Става въпрос за едно и също нещо – малкото прохожда и поема по своя житейски път.
Детството постепенно преминава в юношество, когато момчетата и момичетата имат по-голяма роля в обществото. Лазарките и коледарите са познати из цялата страна. Знае се, че чрез тези обичаи младежите стъпват в своята сериозна част от живота – признава се, че могат да създават семейства, да отглеждат деца, да осигуряват прехраната им.
В наши дни е по-различно, но в миналото без „да минеш под венчило“ няма как да родиш дете, което обществото да приеме като твое и да ти даде право да го отглеждаш. В изложбата невестата е с червено було. Бялото се налага значително по-късно и под влияние на традиции, различни от българските. Червеният цвят има своето символично значение. Чрез него жената не допуска злото до себе си. Цветът е свързан и с вярата. Когато става въпрос за посветеното в православие население, това е кръвта на Исус.
„Характерна за Кюстендил е кърпата кланячка, която е изработена с техниката лито тъкане. С тази кърпа невестата се кланя на свекъра и свекървата.“
Младоженецът е облечен в много красиво облекло. В изложбата е представен чернодрешен костюм, но съществува и белодрешен. Колкото е по-дълбоко дъното на потурите, които са с много тесни крачоли, толкова по-богат е човек. Етнологът Веска Спасова разказва за практичността на това разбиране.
„За потури с по-дълбоко дъно се използва повече плат, затова има връзка с имотното състояние на човека. Ако си представим един свят, в който всичко се изработва на ръка – вълната се стриже от овцете, пере се, чепка се, минава през дарак, преде се, тъче се, за да се стигне до възможността да се ушие дреха. Всичко се прави в домашни условия. Трудът е тежък, а процесът – продължителен.“
На много места в изложбата е представено обредното значение на храната. Вижда се и нейното присъствие на сватбата.
Времето минава, животът си тече, а създалите семейство мъж и жена усилено се грижат за него. Работата е основната част от ежедневието, а в изложбата могат да се видят предметите, използвани в миналото и растенията, които се отглеждат.
Старостта не е тъжна – благородна е. Бабата и дядото, седнали пред къщата, са въплъщение на мъдрост. Възрастната жена преде – символично, изтегляйки нишката на живота. Изложбата завършва с Бабин ден. Появява се нов живот. Кръговратът продължава. Във вечността. Или поне във вечността, която човешкото съзнание е в състояние да си представи.
Посетители на различна възраст ще разглеждат изложбата „Човешкият кръговрат – миг и вечност“. Всеки е достигнал до определен етап от живота си и има шанса да спре пред кътчето, което го олицетворява. Да се вгледа и да си даде сметка – и за миговете, и за вечността.