Антон Колев, секретар на габровския регионален клон на Национално дружество „Традиция“, има своя версия за историята на „Вратата на спомените“. Тя е на много повече от век, а върху нея са издълбани надписи, един от които съобщава за избухване на въстанието от 1876 година. Отбелязани са месец, ден и година. И тъй като става въпрос за 9 май 1876 година, а бунтът в Нова махала – по това време село, а днес квартал на Габрово, е тогава, Антон Колев вярва, че с този надпис се съобщава именно за началото на това революционно събитие.

На 3 март в музей „Етър“ представители на дружество „Традиция“ показват хладни и огнестрелни оръжия, предлагат книги за личности, свързани с освободителната борба на българите. Организацията провежда благотворителна кампания за изграждане на паметник, с която да се отбележат действията на една от четите, за които историята днес разказва доста пестеливо.

„На 3 март сме в музея, за да покажем оръжия от периода на Руско-турската освободителна война и да представим своя благотворителна инициатива, свързана с четата на Христо Патрев. Тя не е много известна, действа в района на Трявна, на Нова махала, на Жълтеш и други селища в Габровско “, разказва на посетителите Антон Колев.

Секретарят на „Традиция“ смята, че четата е от около 80 човека. Войводи са Христо Патрев, Станьо Гъдев и Тодор Кирков. Битката на четата е в местността „Чукара“, където от клуб „Традиция“ искат да изградят паметника.

Мястото, където в музей „Етър“ членове на организацията представят своята благотворителна кампания, се намира до Зала 2, в която публиката може да види „Вратата на спомените“. Антон Колев споделя разкази на хора от Нова махала, според които по време на Априлоската въстание тази врата се намира на воденица в долния край на селото. Когато влизат турските части, има опожаряване и разграбване. Вратата обаче оцелява, както и самата воденица, заради местоположението си. Почти век по-късно, когато започва изграждането на „Етър“, вратата е пренесена и поставена на Гайтанджийската одая.

Наскоро екипът на музея я замени с копие, а оригиналната врата бе представена в изложба и благодарение на положените грижи е запазена от неблагоприятните влияния. Уредникът Величка Илиева реализира свое проучване, посветено на тази врата.

Официалната хипотеза е, че вратата е част от отдавна съборена Гайтанджийска одая в местността Тепавиците – днес около тунела до завод „Капитан дядо Никола” в Габрово. Друга хипотеза е, че Вратата на спомените е била част от Регионален исторически музей-Габрово. Проучва се и трета версия – че идва от град Априлци.

Вратата е интересна със своята визия и надписите, които са издълбани върху нея през различни периоди. Те отбелязват събития от 1864 до 1886 години. Последно върху нея е гравирана една розета от 1960-та.