С тази сабя един млад мъж иска да освободи България. Само на 3 март музей „Етър“ показва на посетителите си оръжието на легендарния Стефан Караджа. Сабята на войводата ще бъде изложена в Сакова къща, заедно със „Златното евангелие”, дарено на жителите на опожарения Омуртаг от руския воин Николай Благово, интендант на 11 пехотна дивизия.
За Стефан Караджа сме свикнали да мислим извън времето, както е с повечето от героите, пренесли себе си в жертва на идеята за свободна и независима България. Рядко си даваме сметка, че става въпрос за хора, които днес бихме определили като младежи. Когато загива, Стефан Караджа е само на 28 години. Историята му е известна. Роден през 1840 година, революционер и войвода на чета, участник в Първата и Втората легии, организирани от Раковски в Белград. През 1868 година, заедно с Хаджи Димитър, предвожда легендарната чета, която на българска територия влиза в сражения с войски на официалната османска власт. При Канлъдере Стефан Караджа е ранен, умира от раните си в затвора в Русе.
Сабята револвер остава в Мидхат паша. През този период големият политически реформатор е валия на Дунавския вилает и прибягва до специални правомощия, за да се справи с четата на двамата български войводи. По време на войната, при опожаряването на турския конак, револверната сабя е предадена на околийския управител Димитър Мантов. През 1988 година оръжието на Стефан Караджа е дарено на Историческия музей в Русе и става част от експозицията на къща музей „Баба Тонка”.
Сабята с револвер на Стефан Караджа, която музей „Етър“ представя само на 3 март, е произведена от австрийската фирма „Анри Гуссен и синове”. Патентована е през 1865 година. Острието е леко завито и едностранно заточено. Сабята е вторично никелирана, което скрива гравировката на клина. Ако се демонтира, на нейно място остава цев на револвер. Зареждането с патрони, на това вече огнестрелно оръжие, става чрез дръжката. Револверът е френска система „Лефуше“.
.jpg)