Крепостта до габровското село Здравковец, близо до местността Витата стена, е още един обект от недвижимото културно наследство, което Регионален исторически музей - Габрово представя в Годината на Европейското културното наследство.

Тук има много история, която хилядолетията не са успели да заличат. Крепостта е първият обект в региона, проучван с редовни разкопки. Тя пази веществени останки от многослойните поселения. Ако откритите в местността Градище обекти представят късния античен период, то край село Здравковец се откриват останки от праисторията до края на Втората българска държава.

Крепостта е разположена върху мощен скален венец в местността Витата стена, близо до Севлиево. Това място не е избрано случайно. От запад и частично от север има почти стометрови мощни скални откоси, които са естествена защита. Още от неолита край село Здравковец са живели хора. Материални доказателства са открити не само по Витата стена, но и в пещерата, разположена в непосредствена близост до останките от крепостта.

Археологът Росен Йосифов разказва, че разкопките в началото на 60-те години на миналия век не довеждат до цялостно проучване на Витата стена. „Тук е проучено тракийско селище. Намерени са керамика, предмети от бита, тежести от керамичен стан. Траките са тук през VІ-ІV век преди Христа, което се доказва и с намерените монети, между тях и на Александър Македонски. Не е установено с точност кое племе живее по тези земи. Знае се, че днешна Северна и Централна България се населяват от мизи и кробизи.”

Крепостта е доказано съществуваща през късната античност. През периода ІV-VІ век пребивава гарнизон. Византийският император Юстиниан започва изграждането на мощни укрепителни системи по целия Балански полуостров. Поради зачестили варварски нашествия крепостта край Здравковец обезлюдява. Едва в средата на Х век пространството от изток на запад е населено, а откритата керамика показва, че има старобългарско селище.

Следите от Второто българско царство са най-добре запазени в крепостта, която се простира на площ от 50 декара. Тогава тук е изградена още една крепостна стена, освен късноантичната. Използвани са сантрачи – дървени греди, характерни за средновековното строителство, които служат за изравняване на градежа. Има отбранителни кули. В централната част на платото Стражата е проучено болярско жилище, недалеч от него има малка еднокорабна, едноабсидна църква. Храмът обслужва фамилията на местния болярин. През втората половина на ХІV век животът в крепостта и около нея е в разцвет. Османското нашествие слага край на този процес.

По мнението на експертите от РИМ – Габрово проучванията, реставрацията, консервацията и социализацията на крепостта трябва да бъдат осъществени.