Котката от логото на Карнавал 2009, който тази година носи мотото „Няма криза?” е обзаведена почти изцяло с атрибутите на известния образ на несретника на Чарли Чаплин.

Габровската котка е в криза, също като героя на Чаплин към своето време. Затова тя взема неговата фигура, неговия силует и неговите атрибути - малкото бомбенце, големите обувки и широките панталони. Скитникът на Чаплин е герой по време на криза, също като нашата котка сега.

Шивашкият метър и годините отбелязани върху него показват как тя постепенно се е вталявала. Днес нашата котка е изключително елегантна, защото кризата при нас не е от вчера и това се вижда по чертичките на колана й.

В нашата котка има песимизъм, но има и оптимизъм.

Песимистичното е, че при нас от година на година нещата стават по-зле.
Оптимистичното е, че метърът, с който котката си връзва панталоните все пак има край и рано или късно кризата ще свърши.
Въпреки всичко нашата котка е усмихната, защото на нея никога не й е пречело дали е пълна или слаба. За нея е важно, че тя винаги ще бъде обичана. Поради кризата нашата котка се е снабдила със своите дрехи от втора употреба. Така при нея са попаднали дрехите на Чарли Чаплин - прекалено широки панталони, прекалено големи обувки и прекалено малко бомбе.

Може и да е криза, но нашата котка не е боса, защото тя никога не е „боса” по никакви въпроси. Няма риза на гърба си, защото я е подарила на ближния от гостоприемство и дава мило и драго за близките си и гостите на града.

През тази година и на този карнавал тя няма да раздава ризи, защото вече не й останаха такива, но се е заредила с достатъчно количество усмивки и обещава да ги дарява от сърце на всички, които споделят с нас габровския Карнавал.

В крайна сметка една усмивка топли повече от една риза, та дори и от един балтон...