В миналото чеизът е важна част от живота в едно семейство. Много от вещите са създавани, благодарение на уменията на жените в различните домашни занятия – предене, тъкане, плетене, шиене. Един чеиз съдържа дрехите и предметите, с които девойката отива в новия си дом, когато се омъжи и стане невеста. Чеизът се е съхранявал в ракли, които и днес могат да се открият по таваните на по-старите къщи.
Това е едно забравено вече наследство от нашите баби.
Регионален исторически музей – Габрово, институцията която пази в архивите си огромна колекция от предмети на бита в миналото, осъзнати днес като част от духовното наследство на българския народ, връща спомена за чеиза. Това става с изложбата „От раклата на баба”, която от днес може да се види на чардака на Дечковата къща. Експозицията ще остане там до 15 септември, период достатъчен за посетителите от всяка възраст да се запознаят с интересни и близки до нашата душевност предмети. Някои от тях са закупени или наследени, други лично изработени.
„Български обичай е на своята сватба младоженците да получават подаръците от роднините и близките, това се нарича чеиз или още даровете на булката. Традиция е тези дарове да се наследяват. Не е прието да се подаряват или дават на други хора, ако семейството няма деца, чеизът се връщал на родителите на булката”, разказва историкът Николета Маринова, която организира изложбата „От раклата на баба”.
По нейните думи, сведения за габровския чеиз черпим от разкази на хора от местните села. Информацията е събрана от специалистите на Регионален исторически музей – Габрово през 70-те години на миналия век.
„В състава му основно преобладават дрехи, тъкани, накити, битови предмети, пари, срещат се дори имоти. Но основно място заема облеклото - различно по изработка и материал, основно памучно и кенарено. Украсено с шевици и гайтани. Като дар се срещат и кърпите за глава, салтамарки, престилки, рокли, разбира се чорапи, пешкири, черги и др.
Пешкирите заемат голяма част от бита в миналото. Това се обуславя не само от чисто практическата им функция, а и от обредната. Окачвали се на престилката на момата, на поясът на момъка, като украса на стаята. Пешкирът е и допълнителен елемент в обредите за различните празници и обичаи. Поради това се среща и в голямо разнообразие, относно материал, украса и размери.
Възглавницата също е често срещан предмет, който има практическа функция и е важен декоративен елемент в бита.
Голямо място заемат и накитите и то като подарък от страна на мъжа, най-често като сватбени дарове. Най-многобройни и разнообразни са пафтите, гривните, обеците, пръстените. По-скъпите предмети от благороден метал са изработвани специално от майстори-златари.
Раклите, обикновено богато украсени, били необходими, за да се прибират вещите”, разказва още историкът Николета Маринова.
Посетителите на изложбата могат да видят оригинален брашовски сандък от фонда на РИМ – Габрово, който е от края на XIX. Той е с метален обков и украса в различни цветове.
Голяма част от поставените в него предмети са домашно тъкани. В по-ранните години все още не се купува готова продукция от пазарите, а само суровините, които се ползват при изработката. По-късно за градското по заможно население това става навик. С развиването на пазара, навлизат фабричните тъкани и нараства значението на занаятчийските произведения.
Ценното на изложбата „От раклата на баба“ е, че показва запазеното наследство от недалечното минало. Наследство, на което за съжаление днес не се обръща голямо внимание.
Регионален исторически музей – Габрово и НЧ „Христо Ботев 1929“ в село Донино са организаторите на изложбата. Сътрудничеството между двете институции стана традиционно. През февруари съвместно с Дома на културата „Емануил Манолов“, музеят и читалището представиха традиционни габровски ястия в кратък филм, заснет от екип на телевизия „Дестинация България“ в Дечкова къща.