Признание към делото на индустриалеца Пенчо Семов

Десетки жители на Габрово застанаха днес пред бюст – паметника на Пенчо Семов, за да покажат своето уважение към живота и делото на благодетеля, наречен Българския Рокфелер. Цветя обсипаха паметника по повод 150 – годишнината от рождението на великия габровски индустриалец. В общоградското честване се включиха и ученици от гимназията по туризъм, която носи името на Семов, а на почетен караул застанаха знаменосците от училището. „Наричаме го създател на модерната индустрия в България, българския Рокфелер и най-социалния индустриалец на Балканите, но преди всичко той е вдъхновяващ човек, който върши всичко с любов, труд и постоянство. На нас - жителите на Габрово, днес се пада отговорността да изпълняваме завета му - събран в три думи, които са незаличимото му наследство, и които не могат да бъдат изрити от паметта ни. Те са издълбани не само върху камъка на една чешма, изписани са на страниците на книги, чакат любопитна ръка на рафтовете в библиотеката или във фонда на историческия музей, но най-сигурното място, на което се пазят, е в сърцата и умовете на хората, докоснали се до делото на Пенчо Семов, запознали се с житейския му път, вдъхновили се от примера му!“ – думи, изречени „пред погледа на индустриалеца“, от габровския писател Елена Христова, които докоснаха всички присъстващи, и бяха продължени от ученик от гимназията по туризъм. Какво е да си възпитаник на училище с име, превърнало се в еталон за съзидателен живот сподели десетокласничката Виктория: „Точно ние младите, в ден като днешния може да се строим в прави редици, да вдигнем гордо знамето си и да сведем глави в мълчание за повече от минута, защото дълбоко в себе си знаем, че това е важно. Защото вие, възрастните, сте ни научили на това. Да, ние сме от онова буйно и неразумно поколение, често се държим невъзпитано и упорстваме да бъдем самостоятелни, войнствено браним личното си пространство и се дразним от съветите ви. Но ние сме и онова поколение, в което всеки от вас е вложил по нещо от себе си и то със сигурност един ден ще покълне. Ето защо се обръщам към вас и ви моля, не спирайте да ни учите, с примера на делата си правете така, че да се гордеем като ваши наследници, бъдете взискателни, бъдете неуморни и през цялото време не спирайте да ни обичате. Разказвайте ни често, кои са предците ни, подхранвайте чувството ни за принадлежност, влюбвайте ни в националната ни идентичност и тези усилия един ден ще ви се отблагодарят.“

Роденият в габровското село Цвятковци предприемач е главен акционер в 28 дружества и фабрики и участва в управата на четири банки и две застрахователни дружества. Пенчо Семов строи къщи на своите служители и работници в Габрово и плаща образованието на децата им; дарява за църкви и манастири; създава фонд в габровската библиотека за литература с най-новите изследвания в областта на техниката и медицината; дарява 300 хил. златни лева за лобиране в полза на България, за да се намалят претенциите към страната ни по времето на Ньойския договор; заедно със съпругата си Радка Семова прави щедри дарения за Женско благотворително дружество „Майчина грижа"; построява старопиталище за своите служители, като дарява една фабрика за издръжката му; завещава половината си имущество за благотворителност. При национализацията Пенчо Семов оставя на държавата материално-техническа база и средства за над един милиард и осемстотин милиона лева и голям кадрови потенциал от отлично подготвени висшисти и средни специалисти, които са получили образованието си в неговите фабрики и с негова финансова подкрепа.