На 22 септември България чества едно от най-значимите събития от новата си история. На тази дата през 1908 г. във Велико Търново, с манифест, българският княз Фердинанд обявява независимостта на България. Това става 30 години след Руско-турската война от 1877-78 г., която приключва с подписания на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Така България отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.

С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Денят е обявен за официален празник с решение на Българското народно събрание от 10 септември 1998 г.

Условията за обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били много благоприятни: през лятото на 1908 г. Младотурската революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да анексира две от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т. е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си.

Същевременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това води до икономически противоречия между България и Австро-Унгария. Българското правителство решава да обяви Независимостта на България на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в търновската църква княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта е не само голям успех за българската дипломация, но след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар.