Автор: Никол Лалева
Има ли нещо по-хубаво от това да си създадеш собствена приказка? Да, да я откриеш съвсем случайно. Така стана при мен.
Стоях си на един стол вкъщи, зяпайки монитор, от който вече ми бе писнало и като по чудо получих едно съобщение. To беше свързано с проект, наречен ,,Правото да имаш човешко право“. Нямах никаква представа в какво се намесвам. Знаех само, че ще бъде в град Трявна, ще науча много и ще упражня английския си. Риск печели, риск губи.
В момента, в който пристигнахме, започнах да се притеснявам. В главата ми излизаха всякакви сценарии и в 95% от тях се провалях жестоко… Пренебрегнах всичко! Хората бяха изключително топли. С течение на вечерта започнаха да пристигат все повече и повече и аз вече бях забравила какво е притеснение… до следващата сутрин. Събудих се изключително нервна и в неведение. Не мисля, че само аз съм се чувствала така, затова невероятният господин Станимир Чуков (организатор на проекта) реши да разчупим леда. Започнахме с няколко забавни, но опознаващи групата занимания и се премина към важната част, а именно: Очаквания, Страхове и Компетентност. Надявахме се, че нещата, които написахме на тези листове наистина ще се сбъднат или ще помогнат. Никога няма да забравя думите на Стан: “Тук е безопасно място, никой няма да ви съди, никой няма да ви пречи да бъдете себе си и тук да сбъркаш не означава да се провалиш.” Тези думи преобърнаха всичко!
След като прекарахме ден първи в запознанства и лека подготовка, започнахме да работим по групи. Целта ни беше да разберем как се чувстваме най-комфортно и продуктивно. Разбира се, желателно беше всеки да се опита да бъде лидер в дадена група, но това не е роля за всеки. Някои дори бъркат термина лидер с шеф. Има разлика и именно тя беше една доста важна тема за този ден. Един лидер трябва да познава добре себе си, затова ни беше представен Youthpass, който да надграждаме всеки ден от престоя ни. Какво представлява това ли? Ами нещо като твой личен дневник, в който имаш възможността да попълниш собствения си възглед над работата и способностите си.
От ден три започна истинската работа върху въпросната тема. Разбира се, с малко организационно-креативна помощ в началото. Запознахме се с някои методи за структуриране на идеите и процеса на постигането им. Едни от тези методи бяха: brainstorming, six hats of Bono и mind mapping. За много от нас майндмапингът беше непонятен, но бързо ни обясниха какво представлява. Разделиха ни на групи, всяка от които имаше лидер, използвал техниката преди. Главната тема на това задание бяха човешките права. Така започна изпълнението на нашите основни задачи, свързани с проекта. След като приключихме с методите, бяхаме разпределиха в нови групи и ни поставиха цел: да измислим интерактивна, забавна и обучаваща игра за човешките права. Крайният срок за тази задача беше следващият ден.
В процес на завършване на презентациите за игрите, бяхме запознати и с основната ни задача за този проект - създаването на грандиозен начин за представяне на проекта и неговото значение. Ние сами разгледахме идеите си и се разделихме на групи по интереси. Имахме два дни за завършване. Разбира се. нямаше как тези дни да бъдат само работни. Имахме право и на почивка, а едно от най-интересните неща през свободното ни време бяха културните вечери. Поредицата от такива вечери беше открита от Румъния.
Заедно с времето, напредваше и работата. Така неусетно, повечето групи вече бяха изработили план за работа и се стремяха към завършен резултат. До края на деня бяха ясно сформирани три групи: музикално изпълнение, видео, комикс страници. Чувствахме се доволни от работата си. След това дойде моментът да научим повече за още държави.
ДЕН ШЕСТ!!! Защо е с главни букви ли? Защото беше един от най-хубавите дни. Впечатлихме чужденците с богатствата на Велико Търново. Успяхме да разгледаме Музеят на илюзиите, да опитаме традиционна храна и да чуем уникалните истории на търновци.
След още един ден на тежка работа, най-накрая, можехме да кажем, че сме готови с големия проект. Всяка една група гордо представи създаденото от нея и гледайки финалния продукт разбрахме колко добър екип сме. Точно след това прозрение ни беше дадена финалната задача: да съберем всички тези изживявания, дни на работа, моменти на забава и да ги обединим в брошура за проекта.
В този ден също се състояха и други интеркултурни вечери.
Създаването на брошура, беше доста лесна задача, защото всеки ден някоя държава описваше деня. Трудната част бе да осъзнаем, че това изживяване приключва и повече няма да видиш всички тези хора, няма да седнеш на една маса с тях, както си правил в последните дни, а този Еразъм+ проект никога няма да се повтори. Затова, докато сглобявахме всичко, се наслаждавахме на всяка една изречена дума и на всяка една усмивка… Знаехме, че ще е една от последните.
Тръгнахме си от този проект със знания, умения, амбиции и спомени. Никога няма да забравя това преживяване и то завинаги ще остане дълбоко в сърцето ми като първото от много прекрасни приключения по Еразъм+ проекти.
Повече за Младежки център Габрово можете да научите на адрес https://www.facebook.com/YouthCenterGabrovo Харесайте страницата ни, за да ни подкрепите!