Последният тепавичар в Габровско си отиде от този свят. Христо Генчев ни напусна 22 март 2021 г. В продължение на 23 години той работи в музей „Етър“. Постъпва през август 1970 година. Христо Генчев е наследствен тепавичар, а освен за тепавицата, отговаря за още две уникални водни съоръжения – валявицата и воденицата караджейка.
Христо Генчев единствен от братята си наследява занаята на своите предци. Останалите се увличат по земеделие или музика. През 2010 година Росица Бинева, която като уредник отговаря за водните съоръжения в музей „Етър“, интервюира Христо Генчев. В статията си тя използва информация за занаята и за самия майстор, събрана в други публикации.
Майката на Христо – Бона Станев Генчева, е родена през 1892 година в с. Шумели. Преди да се омъжи, работи в Бобовата фабрика в Габрово – тепавичар на вълнен текстил.
В семейството на Бона и Петър се раждат 11 деца „и всички здрави и прави”. Христо Петров Генчев е последното дете, изтърсака. Роден е на 27.12.1933 г. в с. Къшлите, днес кв. Ябълка. Образованието му е прогимназия, като последните три класа учи в Етъра.
„Научих занаята на нашата тепавица. Тя е направена 1936 година. Аз съм бил на 3 години. Местното население имало голяма нужда от построяването на такова съоръжение. Хората тъкат платове, но няма къде да ги тепат и тъй като тогава нашият край е бил към водно стопанство Търново, отиват представители там и правят искане да се направи тепавица. Това става около 20-та година (1920 г. бел. ред.). Най-напред построяват на Петър – съоръжението на Ябълка. И вече – като прякор, като фамилия ли, той става Тепевичаров. И неговата тепавица е първа. Майка ми на него е казвала как да тепа. От водното стопанство проверяват майка ми от къде има уменията. И й дават документ.
По това време дядо ми имаше караджейка, с много добър пад на водата и вадище, голямо каменно …и се обръщат към нас с молба да направим тепавица. А той (баща ми по това време няма парички) отива в Енина, при един страшен майстор на перей за воденици и на тепавиците за колелото и копаните – той се казвал Илия. Отива баща ми при него и вика: „…дядо Илия, тъй, тъй…трябва да направим тепавица. Ще я направим – вика – но Ненка, ако мислиш, че бачо ти Илия ще дойде от Енина пеш (защото тогава няма рейсове, няма камиони) ей тъй…“.
Майка ми имала „чивин” (пендари – б.а.) с махмудии и във всред, вътре като сърце имала една петолира (турска монета) – много ценно нещо „…и тъй, Ненка, избирай или на Донка петолирата или три наполеона златни и ти обещавам, че ще ти пусна и двете колела и колелото и всичко ще бъде направено” . И майка ми си дава петолирата.“
В тепавицата тепат шаяци, пояси, навуща, а в построената до нея валявица валят черги и одяла. Въпреки, че баща му е притежател на тепавица, без уменията на майка му, той нямало да може да се справи, а покрай тях на занаята се учи и Христо. От интервюто с Христо Генчев става ясно, че през първите години на социализма се налага спиране на работата с водните съоръжения.
Когато разбира, че в новооткрития музей „Етър“ се търси тепавичар, Христо Генчев отива при директора Лазар Донков и заявява: „Наемам се да работя, имам опит в тоя занаят.“ И го прави в продължение на 23 години.
Христо Генчев е запомнен с два прякора – Тепавицата и Сладура. Първият е ясно откъде идва. С втория се сдобива, тъй като има благ и приветлив характер.