Трудно е да си представим по-потискаща житейска ситуация от семейство, в което един от родителите е зависим от алкохол.

Мъжът, чиято жена е алкохоличка, търси специални начини, за да осигури на децата си обгрижване, когато той е на работа.

Проблемите на жената-майка са различни. Обикновено тя зависи от издръжката, давана й от заплатата на мъжа. Трябва някак да се справя с поддържането на дома, а също така отговаря за всекидневната грижа за децата. Това не е лесно. Появяващите се критични събития, с които не знае как да се справи, я държат в непрекъснат стрес, страх и разочарование. Макар че много иска да скрие това, децата почти винаги осъзнават чувствата й.

Първото нещо, което родителите са длъжни да осъзнаят, е фактът, че ситуацията не е безнадеждна, както им се струва. Това, което казваме и правим, има огромно влияние върху нашите съпрузи, както и върху нашите деца. Благодарение на помощта, която оказва Ал-Анон, можем да видим по какъв начин да изменим към по-добро семейните дела.

Разпознаване на проблема

Лесно е да се уверим, че в семейството най-много страдат децата на алкохолика. Можем обаче да направим много, за да намалим лошото влияние, което им оказва алкохолизмът на близките хора, и да съз­дадем в домовете си здрава атмосфера, подпомагаща появата и развитието на щастие.

Обикновено децата са толерантни към алкохолика и му съчувстват. Ако искаме децата ни да растат нормално, трябва да престанем да се притесняваме какво влияние върху тях има алкохоликът. Нямаме никакъв контрол над това, какво той прави или казва, но мо­жем да изменим нашето собствено отношение и поведение. Професионалистите смятат, че непиещият баща или майка създават много емоционални проблеми у децата. Затова изглежда правилно разбирането, че промяната в нас самите ще помогне на цялото семейство.

Усилията да се контролира алкохолика

Преди да влезем в Ал-Анони да се убедим в безсилието си спрямо алкохола, много от нас изхабиха огромна част от времето и енергията си в опити да контролираме поведението на алкохолика. Можем да въвлечем в това и децата. Можем да настояваме да станат пример на добро възпитание, когато са в присъствието на алкохолика, като им дадем да разберат, че тяхното поведение може да провокира ,,пристъп” на пиене у бащата. Някои от нас подтикват децата да помагат в търсенето и изхвърлянето на бутилки с алкохол. Може би сме ги изпращали с алкохолика, когато той излиза, с надеждата, че това ще го накара да се въздържи от пиене извън дома. Можем по този начин да заразим децата с нашия страх, а после да обвиняваме алкохолика за то­ва. Надяваме се, че той, като види колко много неговото поведение стря­с­ка децата, ще разбере в крайна сметка какво прави. Някои от нас са изпращали децата да го търсят по барове и кръчми, други са ги оставяли вкъщи да го пазят, когато се е налагало да излезем. От отчаяние може би даже сме разрешавали децата да пътуват с него с кола, когато е пиян.

Ал-Анон ни учи, че нямаме контрол над болестта на алкохолика. Може и да успеем да го спрем и да го заставим да се въздържи от ,,една чашка” или от напиване ,,този един път”, но той ще продължи да се напива въпреки това. Нашите усилия няма да спомогнат да се задържи или да се забави развитието на болестта. Когато изискваме децата да ни помагат в безрезултатните усилия да контролираме алкохолика, това довежда до чувството, че са излъгани или засилва у тях чувството за вина. Нека не позволяваме децата да се чувстват отговорни за поведението на своите родители.

Обяснение на същността на болестта

На децата

Лесно е да се самозаблуждаваме като мислим, че децата не виждат какво става. Ако сме наистина искрени, ще забележим, че децата знаят, че това, което се случва, е голямо зло. Те си имат специални начини да се справят с него. Когато болестта се прикрива с тайнственост или лъжи, това е по-страшно (плашещо), отколкото един истински искрен разговор за алкохолната болест.

Обяснявайки на децата заболяването, ще им помогнем, ако го сравним с алергия. Можем да подчертаем, че алкохоликът е болен, че не мисли наистина това, което говори, когато е пиян. Трябва много ясно да обясним на децата, че те не са виновни за неговото пиене.  Същевременно трябва да им дадем да почувстват, че са обичани от нас.

Възмездяване (реванш)

Повечето от нас преди влизането си в Ал-Анон са били така погълнати от алкохолизма на съпруга/ата, че не са били в състояние да се съсредоточат върху други области от живота. Най-вероятно сме се занимавали с физическите потребности на децата си, но сме пренебрегвали емоционалните им нужди. Колко много от нас са слагали децата по-рано да спят, за да имаме време да се безпокоим ,,на спокойствие”? Колко много от нас са оставяли децата на самотек, за да можем в това време да измислим начини да спрем пиенето? Колко много от нас са изливали разочарованието си върху децата, давайки дори воля на ръцете си (побой), а след това сме се старали да им възмездим чувството си за вина с прекалено голяма грижовност?

Със сигурност нашите деца трябва да са на първо място в списъка от хора, на които сме причинили зло и на които дължим възмездие за причиненото зло. Добре е да помним, че децата подражават на това, което правим, а не на онова, което казваме. Те реагират на емоционалния климат на дома. Ако създадем спокойно обкръжение, ще се чувстват по-сигурни. Когато сме в състояние да овладяваме себе си, ще усетят силата ни и няма да са толкова изплашени. Ако окажем съчувствие на алкохолика, няма да са принудени да са на страната на единия родител, а когато престанем да толерираме невъзможното поведение на пияницата, децата ще развият у себе си чувството за справедливост. Децата, растящи в дома на алкохолик, са дезориентирани, причината за което е неуравновесеното, непоследователно поведение на родителите. Малките не знаят какво да очакват от родителите си и се чувстват много несигурни. Децата имат нужда, дори изискват тяхното поведение по определен начин да бъде ограничавано от изискванията на родителите. Когато родителите един ден искат едно, а на другия ден напълно забравят за него, децата са дезориентирани и могат да се държат още по-лошо, докато дисциплината отново дойде на дневен ред.

Един от начините, по който можем да се реваншираме за направеното зло на децата си, е използването на постоянни последователни изисквания, за да им създадем чувството на сигурност.

Общуване с децата

Ако пренебрегваме децата си, понеже сме били много заети с алкохолика, можем да поправим грешката като започнем взаимно общуване. Това означава да ги слушаме, без да ги поправяме непрекъснато. Това значи да ги подканваме да изразят истинските си чувства, без да ги критикуваме. Дори възрастните понякога изпитват негативни чувства. Ние също биваме гневни и обидени. Понякога даже ненавиждаме някого. Това, че имаме лоши чувства, не значи, че сме лоши хора. Чувствата се пораждат спонтанно. Ако не ги приемаме или не ги разпознаваме, могат да ни навредят. Условие за развитието ни е да се научим как да се справяме с чувствата си, за да не ни унищожат. Вместо да упрекваме децата си за това, че изпитват негативни чувства, по-добре е да им обясним, че разбираме как се чувстват, и да им помогнем да намерят здравословен начин, за да се справят със злобата. Понякога са­мото разрешение свободно да изкажат какво чувстват е достатъчно. Понякога се налага да им помогнем да намерят безопасен начин да се разтоварят.

Много от нас са предубедени и предварително очакват от децата най-лошото. Може дори да не им дадем възможност да обяснят, преди да ги накажем. Това кара децата да чувстват несправедливост спрямо тях. С времето това ще унищожи самочувствието им и отговорността. Децата имат склонност да се държат така, както очакваме. Ако очакваме най-лошото, ще изпълнят това наше желание. Непрекъснатото критикуване води до това, че децата губят желание да правят каквото и да е усилие.

Изследване на нашата гледна точка

Децата подражават съвършено на възрастните. Ако виждаме в тях нещо, което особено много не ни харесва, трябва да се вгледаме в себе си, за да проверим дали това, което така много не харесваме в тях, не е започнало именно от самите нас. Поведението на мъченица, доминацията в тона на гласа, критичните или саркастични забележки – този тип поведение влиза в съзнанието на нашите деца, въпреки че не си даваме сметка за това.

Можем най-добре да помогнем на децата си, когато поправяме собствените си грешки, като им даваме до­бър пример.

Трябва да се отнасяме към тях с уважение, за да имат самочувствие и да знаят, че безусловно заслужават нашата грижа и внимание.

Сп. „АркА“, брой 10, август 2009 г.

Списание “АркА” - www.arka-bg.com, е бюлетин на Регионалната програма „Alkohol & Drug” на полската Фондация “Стефан Батори”. Програмата е разработена с цел да се подпомага развитието на система за решаване на алкохолните проблеми, както и проблеми, свързани с други зависимости, в страните от Източна и Средна Европа.