Биляна Бобева (името не е реално, тъй като според правилата на АА един член на общността няма право да излиза с истинската си идентификация на публично място) е член на Анонимни алкохолици, не употребява алкохол вече 14 години. Била е на 42 г., когато е дошла в групите за самопомощ на Анонимни алкохолици, в тежко състояние с всекидневна злоупотреба и история на развитие на болестта около 18 години.

 

 

  1. Вие сте минали през ада на алкохолизма и познавате в детайли това заболяване. Тъй като поводът за нашия разговор е празникът на жените – Осми март, нека започнем от това – различава ли се алкохолизмът при жените от този при мъжете и по какво?

Разликата е само в морално отношение – обществото е много по-толерантно към мъж-алкохолик, отколкото към жена с алкохолна зависимост. На биологично и химично ниво болестта протича еднакво при двата пола. „Бъгът“ в системата поразява алкохолика независимо от пол, занятие, вероизповедание, научни степени, възраст, морални убеждения и здравен статус. Женският организъм е по-крехък, една жена развива зависимостта по-бързо от един мъж. Жените алкохолички се опитват да пият скришно, защото са наясно със стигмата и да се държат „на линия“ извън малката си мръсна тайна, която се опитват всячески да запазят. Но болестта напредва и жената е безсилна да скрива симптомите й, колкото и силно да иска да не е така.

  1. Кои според Вас са най-честите причини и рискови фактори за развитието на алкохолна зависимост при жените?

Факторите са едни и същи както при мъжете, така и при жените, тъй като алкохолната зависимост, както казахме, не се влияе от пола. Алкохолиците са хора, които трудно приемат реалността такава каквато е, а нямат сили да се впишат в нея поради редица грешно изградени парадигми в начина си на мислене. До първата чаша ги довежда или стресова ситуация, или обичайните тийнейджърски експерименти с алкохол. Още в първия си досег с алкохола, алкохоликът получава ефект на освобождаване от комплексите си, той харесва ефекта и продължава да го търси отново и отново в чашката. Задейства се порочният кръг и се стига до момента – невъзможност за спиране. Жените посягат към чашката предимно заради проблеми в семейството, на работа, в интимния живот, когато не се харесват физически, за да се почувстват уверени, за да „преглътнат“ негативни оценки и житейски ситуации. Много хора го правят, но за алкохолика, който не знае, че е такъв, навикът да се употребява алкохол при повод и без повод го довежда в затворения кръг на липсата на контрол. Много жени разбират, че са алкохолички след пенсия, когато напълно трябва да сменят начина си на живот, самотата и старостта настъпват, а те нямат модели за справяне с реалността – избират чашката, уж за разтуха, уж в компания с приятелки и бързо стигат до диагнозата.

  1. С какво се сблъсква една жена, попаднала в капана на алкохолната зависимост? Даваме ли си сметка като общество колко тежка е социалната стигма?

Средата, в която се разви моят алкохолизъм, беше сравнително толерантна към състоянието ми. Имах едни 10 години, в които постоянната употреба на алкохол не ми носеше кой знае какви щети освен сутрешната абстиненция и някои необмислени решения, взети на пияна глава. Работех, имах семейство, деца, възрастни родители, приятели. Но съвсем не стоят така нещата при повечето алкохолички, които губят всичко изредено с годините на системна злоупотреба, влошават здравето си и накрая, ако не стигнат до вратите на специализирано заведение за помощ или АА – умират в нищета, обикновено задушили се в собственото си повръщано. Отдавна са уволнени, разведени, лишени от опекунство върху децата, изоставени от близки и приятели. Обществото у нас от край време осъжда както алкохолизма, така и наркоманията и всяка друга зависимост. Причината е в неразбирането на същността на заболявянето. А неразбирането идва от липсата на информация и от народопсихологичните особености.

  1. По данни на СЗО България се нарежда сред първите 10 страни с най-голяма консумация на алкохол, като статистиката показва, че около 32 % от българките употребяват спиртни напитки. На фона на тази картина, в кой момент една жена трябва  да се замисли за това дали всъщност няма проблем? Кои са основните симптоми, на които трябва да обърне внимание и да потърси помощ?

Първият сигнал е нарастващата употреба и количество. Когато „поводите“ стават все повече и повече – както печални, така и весели, червената лампа е светнала. Когато мисълта за чашката започне да се появява все по-често. Когато чакаме петък вечер, „за да му отпуснем края“ или вълнението от събиране е свързано не със самото събиране, а с факта, че там ще има алкохол. Когато все по-често се обръщаме към алкохола „за да се отпуснем“, „да се сгреем“, „да преборим вируса“, „да отпразнуваме“, „да ни мине“, „за смелост“…При мен количествата и честотата нарастваха постепенно, давах си сметка, но не исках да спирам. Винаги имах оправдание защо пия. Винаги имаше повод. Самозаблудата, че си помагам с чашката продължи много дълго. До момента, в който включих бирата в сутрешното си меню. След две-три години вече започвах в 8 часа деня си с водка, а спирах с нея късно през нощта. Когато дойде сутрешното пиене, когато бутилките се крият из скривалища, когато идва срамът от всекидневното купуване на бутилки, когато идва тайното пиене и сутрешното неразположение и белите петна, когато се чуди човек как и къде да изхвърли амбалажа, така че да не го усетят, когато смазващото чувство на вина стане непоносимо – това са вече симптомите на хроничния алкохолизъм.

  1. Каква е ролята на семейството и близките в борбата за излизане от капана на алкохола?

Няма еднозначен отговор на този въпрос. В Анонимни Алкохолици и Ал Анон – общността за близки на алкохолици – също по 12-стъпковата програма, се говори за така наречената „твърда любов“. Процесът е дълъг и сложен, често пъти обречен на неуспех, тъй като близките на алкохолика развиват „съзависимост“ или „козависимост“ – коварни ментално-емоционални състояния, които им пречат да преценят правилно ситуацията и да вземат решение как да постъпят в отношенията си с близкия алкохолик. Понякога е по-добре да са плътно с него в пътя му към трезвостта. Понякога, за да тръгне той по него, единственото спасение е да бъде изхвърлен от семейната общност в буквалния смисъл. Зависи от фазата, на която е той, зависи иска ли самият алкохолик да се лекува или не, зависи каква е мотивацията на близките да го изпратят да се лекува. Въпросите са много. Във всички случаи е най-добре близките на алкохолика да се консултират със специалист по зависимости. Алкохолизмът е семейна болест. Грешно е да се смята, че само човекът със зависимостта в семейството има проблем. Специалистите работят както с алкохолнозависимия, така и с неговите най-близки, защото ако той след минаване курса на лечение и спиране на употреба се завърне на мястото, където нищо не се е променило като взаимоотношения, много лесно може да направи рецидив.

  1. Какъв вид професионална помощ и подкрепа може да потърси една жена с проблемна употреба и има ли значение дали ще се обърне към мъж или жена-специалист?

Моят път на възстановяване беше в Анонимни алкохолици – това е безплатният начин. Други избират специализирани центрове за възстановяване от алкохолизъм, трети – комуни, четвърти – религията, пети – индивидуална терапия…Пътищата са много, стига човек да осъзнае, че има проблем и да пожелае искрено, със сърцето си, да започне да се възстановява – не заради някого или заради нещо, а заради себе си, заради собственото си оцеляване и израстване.

Колкото до терапията – дали да е с мъж или жена – мога да отговоря само за общността, в която членувам. В АА жената алкохоличка бива насърчена да избере за наставник или спонсор, както се нарича човекът с по-голяма трезвост, който ще я преведе през 12-стъпковата програма, друга жена. Мотивите са, че в процеса на споделяне на дълбоко интимни неща което е част от възстановяването във всички изброени институции – безмилостна откровеност и честност, за да се случи преоценката на живота досега и да се стъпи на здрава почва, нещо като катарзис, човек може да се свърже емоционално с този, пред когото се „изповядва“ и това да повлияе на оздравителния процес.