С. е от Габрово, член е на великотърновската група на Анонимните алкохолици от две години и четири месеца и от тогава до сега е трезва.
„Изключително щастлива съм, че попаднах в групата, тъй като животът ми преди това беше станал невъзможен. Съсипвах всички и всичко около себе си включително и мен самата, не исках да си призная, че имам проблем с алкохола, мислех , че мога и сама да се справя, но не беше така! Благодарение на групата и дванадесет стъпковата програма, която се изпълнява, аз съм щастлива да живея така да се каже втори живот, който ми се струва прекрасен! Станах пълноценен човек и се радвам на всеки миг. Не вярвах, че ще успея да бъда трезва, но видях в групата хора и с по-сериозни проблеми от моите, които бяха трезви и щастливи! В техните истории припознах и себе си. Аз вече знам, че има изход, стига човек да пожелае!“
- Вие имате личен опит в сферата на лечението на алкохолизма и сте със задълбочени наблюдения над спецификата на това заболяване. Тъй като поводът за нашия разговор е празникът на жените – Осми март, нека започнем от това – различава ли се алкохолизмът при жените от този при мъжете и по какво?
Въздействието на алкохола при мъжете и при жените е едно и също. И при мъжете и при жените, при вече възникнала зависимост, се губи контрол върху началото, количеството и края на употребата на алкохол. Разликата е в това, че при мъжете алкохолната зависимост се проявява след много повече години употреба, докато при жените това се случва много по-бързо(за около 3 години).
- С какво се сблъсква една жена, попаднала в капана на алкохолната зависимост? Даваме ли си сметка като общество колко тежка е социалната стигма?
Жената попада поради различни причини в капана на алкохола. Мъка, самота, липса на вдъхновение при домакините или някакъв душевен дискомфорт, семейни проблеми и др.
Пияният мъж предизвиква неодобрението на обществото, но пияната жена предизвиква голяма злоба и агресия.
- Каква е ролята на семейството и близките в борбата за излизане от капана на алкохола?
Несъмнено семейството и близките на алкохолика са пряко потърпевши от неговата болест. Особено тежко това се отразява на децата, чиито родител е алкохолик. Животът с алкохолик може да е наистина непоносим. Близките според мен трябва да правят опити за сериозен разговор, но в подходящ момент, когато човекът е трезвен, защото ако не е трезвен няма да възприеме нищо от това, което му се казва. Алкохоликът в повечето случаи не е наясно с проблема си. Ал-Анон семейни групи е сдружение на роднини и приятели на алкохолици, които споделят своя опит, сила и надежда, за да си помагат взаимно и да помагат на други засегнати от този проблем. Тези групи напътстват роднините как да реагират, как да помогнат .
- Какъв вид професионална помощ и подкрепа може да потърси една жена с проблемна употреба и има ли значение дали ще се обърне към мъж или жена-специалист?
В групите на Анонимни алкохолици има програма състояща се от 12 стъпки, които ни учат как да живеем по нов начин без алкохол. Тези стъпки ни карат да си изградим нови навици, да приемаме трудностите в живота по-лесно, да коригираме характера си, да се развиваме и на духовно ниво. Прието е жена да помага на жена и мъж на мъж, защото ако са противоположни половете, може да възникне връзка, която всъщност да възпрепятства правилното преминаване през стъпките. Друг момент е, че жените често имат проблеми от такова естество, които не биха споделили с мъж.
- На територията на община Габрово, за съжаление, няма групи на АА. Най-близко е именно във Велико Търново. Разкажете повече за опита си в АА. Каква подкрепа може да намери една жена с алкохолен проблем при Вас? Как да се свържат с Вас?
Моят опит, както споделих в началото, е от 2 години и 4 месеца. При нас няма такси или членски внос, всеки може да направи волно дарение, ако пожелае. Единствената ни цел е да останем трезви и да помагаме на тези, които все още страдат, както на нас ни беше помогнато. Аз самата в момента помагам на друга жена да премине през стъпките.
На среща сме да помагаме, на всеки който пожелае да спре да пие!