Л. членува в групата Анонимни алкохолици във Велико Търново и е трезва от 2 години 8 месеца.

  1. 1. Вие сте част от групата Анонимни алкохолици и имате лични наблюдения над спецификата на това заболяване. Тъй като поводът за нашия разговор е празникът на жените – Осми март, нека започнем от това – различава ли се алкохолизмът при жените от този при мъжете и по какво?

Спецификата в това заболяване е такава, че то не се лекува. Достигайки определено ниво на възстановяването, важно е да се поддържат и практикуват принципите на живота, допринесли до това възстановяване. Тези принципи се научават в програмата АА. По мои наблюдения алкохолизмът при жените и мъжете като симптом на заболяването се проявява по един и същ начин: злоба, недоволство, саможалост, корист и т.п. Но женския организъм се различава от мъжкия, затова вливайки в себе си алкохол, все повече и повече, жената става зависима по-бързо от един мъж. Аз и много от моите познати жени в АА сме имали „битов“ алкохолизъм. Първо алкохолът се взема като „лекарство“ при негодуване или при радост, след това тези поводи стават все по-често /особено недоволството, злобата, самосъжалението/, след това организмът свиква и си иска дозата на алкохол вече без повод.

  1. С какво се сблъсква една жена, попаднала в капана на алкохолната зависимост? Даваме ли си сметка като общество колко тежка е социалната стигма?

Попадайки в капана на алкохолизма, аз като жена: първо – вярвах че си е мой проблем, не вярвах, че е проблем за хората около мен /а вече бях скарана с всички в семейството, имах неприятности в службата, нямах си приятели, изгубих си здравето/, второ – не вярвах, че не мога да се справя сама. Но аз, както и другите, съм устроена така, че промяната нямаше как да настъпи, ако не падна много низко и да боли много. Стигнах си моя точка на отчаянието, след което поисках помощ да изляза от нея. В противен случай, възможно е, щях да карам на ниво „битов“ алкохолизъм. Поисках тази помощ в АА, след като видях колко много жени и мъже са излезли от своите дъна, до които са стигнали, колко различен им е станал животът от преди.

  1. Каква е ролята на семейството и близките в борбата за излизане от капана на алкохола?

Според мен те няма да успеят да спасят алкохолика, могат само да му навредят, ако настояват той да започне да излиза от този капан. Близките могат да помогнат само, ако човекът с проблем признае, че има този проблем, че няма да може сам да излезе от капана. Ако този човек сам да поиска помощ и този човек поиска тази помощ от тях - семейството или близките. В противен случай самото семейство и близките стават зависими от контрола над пиещия човек, стават болни и те самите. Нека пиещият сам си стигне до необходимата точка на отчаянието. Близките могат да го информират къде има спасение, могат да му оставят литература, контакти.

  1. Какъв вид професионална помощ и подкрепа може да потърси една жена с проблемна употреба и има ли значение дали ще се обърне към мъж или жена-специалист?

Един алкохолик вярва само на друг алкохолик. Нито на лекари, нито на психолози, нито на роднини, нито на колеги. В АА видях жени, които са били като мен някога и те са си решили алкохолния проблем. Само на тях повярвах. Практиката на АА показва, че най-ефективно жените помагат на жени, мъжете на мъже. Има и изключения от правилата. Жената, поискала помощ, не може напълно да си довери неприличните или „мръсните“ неща на един мъж, а и ще остане с усещането, че е жена и че се намира срещу противоположен пол – така главната цел за оздравяването ще бъде изместена.

От моя личен опит мога да кажа, че подкрепата и помощта за една жена-алкохоличка е да я научат на нов начин на мислене, които ще ѝ дадат нови принципи за живот, да изискат от нея да ги практикува. Новите принципи, след като се практикуват, ще изработят нови навици. Новите навици ще определят нов характер. Новият характер ще определи и нова съдба. Така се получава, че един алкохолик може да си промени съдбата!

  1. На територията на община Габрово, за съжаление, няма групи на АА. Най-близко е именно във Велико Търново. Разкажете повече за опита си в АА. Каква подкрепа може да намери една жена с алкохолен проблем при Вас? Как да се свържат с Вас?

В условията на пандемията много от нас се сблъскаха с проблемите с „живи“ сбирки на АА. Решението на този проблем – онлайн сбирки, както в БГ, така и по целия свят. Има много литература, аудио материали, семинари по темата „Възстановяване в АА“. Моето мнение е, че единственото решение за една жена, проявила желание да оздравява, е да сеотдаде на Програмата АА.

Ако една жена се обърне към мен лично, бих ѝ разказала какво съм имала аз преди, какво направих и какво имам сега. Решението дали ще последва моя път е изцяло нейно. Бих ѝ подарила нашата книга „Анонимни Алкохолици“, която я прочитам отново и отново, а тя ми открива все нови и нови хоризонти за новия живот.

За контакти с Л.: е-mail: lovemarinova@gmail.com, тел.: 0885230723.