По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за Митьо Солаков–скулптор, художник, общественик, допринесъл за съвременния художествен облик на града ни.
Митьо Недев Солаков е роден на 12 май 1931 г. в с. Ряховците, обл. Габрово. Още в ранните си ученически години проявява траен интерес към изобразителното изкуство и дърворезбата като рисува множество портрети, включително на исторически личности като Христо Ботев и Левски, и изготвя разнообразни фигури от дърво. След завършване на основното си образование през 1945 г., семейството му го насочва към Механоелектротехническото училище в Габрово (дн. ПТГ "Д-р Никола Василиади"), за да упражнява професията на техник в бъдеще. По щастлива случайност в деня за записване той и баща му не откриват Нуньо Фотографа, който трябва да му изготви снимка, необходима за приемните документи, а срещат семеен приятел, който ги съветва да развиват художествените му дарования. През същата година Митьо Солаков е приет в Севлиевската гимназия, където продължава активно да рисува и играе в ученическата трупа, която поставя училищни оперети както в Севлиево, така и в Габрово. Поради болест не успява да се прехвърли в Строителния техникум във Велико Търново, осуетявайки отново намеренията да се подготвя за друг професионален път. Завършва Севлиевската гимназия и се установява в София.
През 1951 година, Митьо Солаков е приет за студент в специалност „Скулптура“ в Национална художествена академия. Негови учители са авторитетните професори по скулптура Иван Лазаров, Михаил Кац и Иван Футев, под чието менторство и влияние Солаков израства като творец.
След успешното завършване на Академията през 1955 г., поради заслуги и с ходатайството на представител на Строителното министерство, Солаков е назначен за директор на Техникума по каменообработване в с. Кунино, Врачанско – първото по рода си учебно заведение на Балканите, открито през 1922 г. В продължение на 7 г. той обновява учебната среда и наставлява млади таланти, които след завършването си се утвърждават като търсени и желани специалисти. Работата в специализираното училище пряко кореспондира с интересите му към различните техники според видовете камък, които използва за творбите си.
През 1962 г. Митьо Солаков се установява в Габрово, където основава ателие в кв. „Шести участък“. По заръка на тогавашният председател на Изпълнителния комитет на Градски Народен съвет арх. Карл Кандулков, Солаков, съвместно с още двама габровски скулптори, подготвя първата си творба за местната градска среда – фронтон (хоризонтална скулптурна композиция) над сцената на габровския театър в театрално-библиотечното здание на читалище "Априлов-Палаузов". Участва във всички регионални художествени изложби, а на първото си участие на национална изложба в София през 1966 г. печели и първото си отличие – Награда за скулптура на Българските професионални съюзи.
През 1967 г. паралелно на свободната си практика, той започва работа като уредник в Художествена галерия „Христо Цоков“, а до 1989 г. е председател на Художествения съвет към Съюза на българските художници за Габрово.
Митьо Солаков е автор и член в художествения комитет по изграждането на множество бюстове и монументални скулптури, сред които „Майка с дете” пред АГ отделение на МБАЛ „Тота Венкова“ – Габрово, „Телферостроители“ пред електротелферен завод „Подем“, паметникът на Тодор Асенов в с. Дебел дял. Добре познати на габровци са и скулптурите „Жетварки“ до Кооперативен пазар „Шиваров мост“ (в авторски колектив с арх. К. Кандулков), пластичното пано пред входа на завод „Импулс“ (в съавторство със сина си Недко Солаков), барелефен портрет на Васил Априлов пред Математическата гимназия. По време на дългият си творчески път, той изработва множество декоративни и монументални скулптури от различни материали в Севлиево (Фигура на жена пред завод „Росица”, Физкултурници пред стадион „Раковски” и др.), Дряново (барелеф на лятната естрада в м. Андъка край Дряновския манастир), Трявна, Априлци и др. Негови произведения са ценно притежание на музеи и художествени галерии в Габрово, Плевен, Враца, Хасково.
Скулптурите на Митьо Солаков се отличават с класическа простота на формата и драматичност на изобразеното. Творбите му са свързани с исторически и политически събития, като паметник на Априлското въстание край с. Кръвеник, „Пиета” в с. Орловци, „Жетварки”, „Бригадири“. Някои от тях са демонтирани при настъпване на демократичните промени през 1989 г. Митьо Солаков е и автор на портрета на габровския фотограф Нуньо и статуетката „Гаскар” – награда на Габрово, която се връчва и до днес на творец, участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата.
През годините Митьо Солаков участва съвместно със сина си Недко Солаков – в различни изложби, главно в България. По повод 30-годишнината на РЕМО „Етър“, през септември 1994 г., изработва барелефен портрет на Лазар Донков - създателят на музея, поставен върху една каменните чешми.
През 1972 г. скулпторът е награден с орден „Кирил и Методий” II ст., а на 16 май 2002 г. е провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово, заради значителния принос в областта на монументалната скулптура и дългогодишната творческа дейност към Съюза на българските художници и Художествена галерия „Христо Цокев”, допринесла за издигане на авторитета на града. За 75-годишният му юбилей през 2006 г. в Дома на хумора и сатирата се организира ретроспективна изложба, отразяваща голяма част от творчеството му. През същата година Солаков дарява 18 скулптори и 5 принта от монументалните си произведения на Исторически музей – Габрово. Умира на 4 февруари 2010 г.
Документи, свързани с житейския и творчески път на Митьо Солаков се съхраняват във фондовете „Фотообслужване и фотопропаганда”, Общинска фирма „Делта-Х”- Габрово и Частично постъпление, заведено на негово име. Сред тях са биографични справки, снимки от изложби и произведения на монументалната и декоративна скулптура, материали от периодичния печат, юбилейно издание, посветено на разноликото му изкуство.
Автор: Стела Илева - младши експерт в Държавен архив - Габрово