„Я ми втувай ти на мене, кои са претат тия мещровци, да ги уштровам яскъ у зърките и да ги втевам къ така съ парясва пуната на тъз бърънска лазарница да ги мажувам яска на посто коло вати за кливата тъ дъ дьоговат ешче еднъж къ съ парясва пуната и да драшчат…”
Разбрахте ли нещо? Ако отговорът е „да“, значи сте дюлгерин! Ако е „не“, продължете да четете!
В миналото дюлгерите имат собствен език, съставен от неразбираеми за останалите хора думи. Целта е да се запазят тайните, свързани със занаята и съпътстващата го работа.
Уредникът в музей „Етър“ Георги Георгиев цитира публикация на Екатерина Дамянова в „Литературен свят”, където е посочен пример за такъв език.
Ето какво означават неразбираемите за непосветените думи в горния текст: „Я ми кажи на мене, кои са тези дюлгери, да ги видя в очите и да им кажа как се напуска работа, особено в това хубаво време, да ги глобя аз по сто гроша в полза на църквата, та да помнят още веднъж как се напуска работата…”
Димитровден – 26 октомври, е традиционният празник на майсторите, занимаващи се със строителство, известни в традиционната култура като „дюлгери”. На този ден те се завръщат от гурбет.
„Още в 1901 година Стоян Аргиров, известен български изследовател, анализира етимологията на 277 думи, които е събрал. Насочил се е към мещровския език на майсторите от Брацигово. Според него той е най-богат в лексикално отношение. Голяма част от тези думи са от албански произход. Това е разбираемо, тъй като има географска близост. Много са думите, които идват от български и са с условно значение. По-малък брой думи са от гръцки, турски, румънски и италиански произход”, коментира уредникът Георги Георгиев.
Ако на Димитровден – 26 октомври, посетите музей „Етър“, от 11:30 и от 13:30 часа може да се запознаете с традиционните за Българското Възраждане строителни техники, благодарение на специализирана безплатна беседа. От 13:30 до 14:30 часа Часовниковата кула ще бъде отворена за посещения, при това без допълнително заплащане.