Участниците в тазгодишното издание на симпозиума за лендарт и кинетично изкуство КЕВИС изработват традиционна българска шевица. Инициативата се провежда на територията на музей „Етър“ от 25 до 27 юли, а това е нейното пето издание. Десет творци от университети, училища по изкуствата или работещи на свободна практика вземат участие в симпозиума. На различни места в музея – например край бреговете на река Сивек и до Часовниковата кула, те ще сътворят варианти на българска шевица. Материалите, които използват, са нетрайни – каквато е философията на този тип изкуство, а творбите съществуват през много ограничен период от време. „Въпреки всичко“ се нарича петото издание на КЕВИС. Всеки може да тълкува фразата както намери за добре.

Дали българската шевица е просъществувала въпреки всичко?

Един от участниците в КЕВИС, художникът Светозар Колев, открива в нея хармонията. Познат на ценителите на изкуството, той рисува музей „Етър“ от дълго време и го нарича специално място. „За да сътвориш шевица, трябва да постигнеш хармония, както вътре в себе си, така и с мястото, където я създаваш“, казва Светозар Колев.

Доротея Чалниева се обучава в Национална художествена академия. За нея шевицата е личен знак, който е характерен за отделните родове или региони. Убедена е в необходимостта от популяризиране на шевицата, както сред българите, така и сред чужденците, а музей „Етър“ е точното място за това.

„Ако се изработи вариант на шевица от различни природни материали, ще се постигне ефектна фигура, чрез която вниманието на хората да се насочи към родните традиции“, смята Доротея Чалниева.

Никола Михов е ученик в художествената гимназия в Трявна. Изучава иконопис. Концентрира се върху цветовете, които се използват при шевицата – червен и бял. Елементите, вплетени в шевиците го карат да мисли още по-абстрактно, отколкото е свикнал.  Визуализациите, които се раждат в съзнанието му, го провокират да изрази себе си, създавайки изкуство от материали, за които повечето от нас не биха се досетили.

Дилян Ангелов е студент във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Скулптура“. Погледът му е насочен към формите на българските шевици – квадрат и ромб. Творбата, която ще бъде създадена е колективна, а Дилян има готовност да се присъедини към всяка от групите, които вече работят в музея.

Бонка Русева, студент в Национална художествена академия, специалността й е „Индустриален дизайн“. Тя иска да вплете българската шевица в средата на музей „Етър“ и да предизвика интереса на публиката.

Галина Динева участва в инициативата КЕВИС за четвърти път. Нейна творба е една от най-трайните, създавани по време на различните издания на симпозиума. Шевицата, представена на дървената стена над поляната до Музейния детски център, бе сътворена през 2017 година, а през 2019 бе реставрирана. Посетителите могат да я видят и днес.

Хубена Котева учи изобразително изкуство в СУ „Климент Охридски“. „Който се интересува, знае за шевицата“, казва Павлина и добавя, че не е много сигурна доколко младежите на нейната възраст имат желание да задълбочават познанията си върху българските традиции. Затова е необходимо вниманието им да бъде привлечено по нетрадиционен начин. Такива възможности дава симпозиум КЕВИС, убедена е Павлина Котева.

Автори на проектите, които се изработват тази година, са главен асистент д-р Добрин Атанасов и Галина Динева.