В живота на всеки град има личности, хора, надраснали битието, определено им от тяхната професия, обкръжение и служебни задължения. Такава личност за Габрово бе Мария Семерджиева. Човек, съчетал в себе си любовта към родния град, историята, децата, учителското призвание, тя бе убедена, че благотворителността и добрия жест не са понятия от отминала епоха. Доказваше го и с дейността си.
Мария Александрова Семерджиева (по съпруг Анастасова) е родена на 23 юни 1930 г. в Габрово. Започва работа като учител през учебната 1948/1949 г. в Първа прогимназия - Габрово. През 1950 г. е назначена за учител по Руски език във Второ Основно училище „Неофит Рилски” – Габрово. Тук преминава целия й трудов стаж, за много габровци тя е учителката, която повече от 30 години с любов и перфекционизъм възпитава своите ученици. Благодарение на нейните усилия през 1966 г. към училището се създава клуб за интернационална дружба (КИД) „Дружба навеки” („Дружба навсегда”), който развива разностранна дейност. На 6 май 1980 г. се открива първия в страната училищен интернационален музей. В него са събрани материали, факсимилета, снимки, документи и вещи, разказващи за връзките между народите, за руските полкове при Шипченските боеве, за потомците на опълченци, Райна Княгиня, Ал. Пушкин, граф Игнатиев, Джануариъс Макгахан, ген. Столетов и др., героизма на народите от Съветския съюз в годините на Втората Световна война, свързани с блокадата на Ленинград, битката за Сталинград и др. моменти от войната. Кореспондира с военния фотограф Евгений Халдей, който изпраща свои снимки от Втората световна война, с Никола Черних – астрономът, откривател на планета „Габрово“ и мн. др. забележителни личности.
След пенсионирането си през 1985 г. приема предложението на директора на Държавен архив – Габрово Младен Радков и работи като нещатен сътрудник. Работата я среща с Елена Доскова-Рикарди, с наследниците на Васил Карагьозов, свещенник Вуцов, Теофана Крил, Михаил Шекерджиев и много други значими за Габрово личности, чиито документи стават част от Габровския архив.
През 1992 г. тя е една от инициаторките за възобновяване на дейността на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – Габрово. Председател е на Дружеството през 1994-1995 г., 1997-2000 г. Под нейно ръководство се развива разнообразна дейност. Възстановен е фонд „Хаджи Радка Пенчо Семова” за отличничка-абитуриентка от Техникум по облекло (наследник на Стопанското училище, основано и издържано от Дружеството), създаден е фонд за даровити деца „Стефана Богдан Генчева”. Мария Семерджиева започва кампания за възвръщане на дружествения имот – красивата сграда на ул. „Априловска“, подарена от Пенчо Семов и преустроена със средства на Дружеството, по проект на арх. Никола Гръблев. За целта издирва и събира необходимите документи доказващи собствеността, пише писма до Президент, Председател на Народно събрание, министри и др. с молби за съдействие за връщането му на Дружеството. Това остава без резултат, на 9 дек. 1999 г. имота е приватизиран. По този повод Семерджиева пише „...Изродихме ли се? Сигурно сме до наивност романтични и никой не може да ни разбере. Да, днес все по-трудно е човек да защити обществения и личния си морал. Нови интереси занимават ума на мнозина. Назад останаха ценностите, с които се възпитаваха поколения....”. Неуспехите никога не са я отчайвали. За нея важно е възобновяването на традициите на благотворителност, състраданието и съпричастността към чуждата болка и страдание. Установява контакти с личности и организации, за които благотворителността не е празна дума. Сред тях е и Пенчо Семов-син, който е провъзгласен за благодетелен член на Дружеството. Активно работи за възстановяване паметта за огромното дело на Стефана Богдан Генчева – най-заслужилата сред председателките на Дружеството. Освен създаването на фонда на нейно име през 1995 г. за подпомагане на даровити деца, през същата година, благодарение на усилията на дамите и тяхната председателка, Стефана Богдан Генчева е провъзгласена за Почетен гражданин на Габрово, посмъртно. Следващото значимо дело в тази посока е свързано с името на д-р Тота Венкова, първата жена-дипломиран лекар в България и една от първите стипендиантки на „Майчина грижа”. Мария Семерджиева издирва и си кореспондира с нейни потомци за събиране сведения за живота и дейността й, изготвя родословни дървета. Паметта на тази достойна, габровка е реабилитирана. Издаден е Юбилеен вестник „Първата”. Тленните й останки са тържествено препогребани от Софийските гробища в Габрово, с литийно шествие, в двора на бившия дружествен имот, преименувана е улица, учреден е и фонд на нейно име за абитуриентка от Априловска гимназия. По случай 150-та годишнина от рождението й, през 2005 г. в присъствието на потомци се открива неин барелеф в габровската болница, носеща името д-р Тота Венкова, на тържествена сесия на Общински съвет-Габрово, тя е обявена за Почетен гражданин на Габрово, посмъртно. Това е поредното морално удовлетворение за г-жа Семерджиева, която макар и да не е председател в тази година, отново работи активно. През април същата година е представена книгата „Сърце за всички”, на която тя е съставител и редактор. Работи и за реабилитиране паметта на друг велик габровец, Пенчо Семов, чиито тленни останки са пренесени и препогребани в Габрово през 2007 г.. Мария Семерджиева произнася слово на Панихидата.
След ползотворната работа с Държавния архив, Мария Семерджиева съдейства ръководството на Дружество „Майчина грижа” - Габрово да предаде документите си на съхранение в нашата институция. Последователна и енергична изследователка на миналото на родния град, тя е сред учредителите на комитет „Памет Габровска” през 2007 г. През следващата година г-жа Семерджиева дарява на Държавен архив – Габрово документите от дейността на Клуба за интернационална дружба „Дружба навеки” при Второ ОУ „Неофит Рилски” – Габрово, които тя успява да спаси след разрушаването на училищния музей. През следващите години дарява и свои лични документи. Тя е дарител и на Регионален исторически музей-Габрово, Национален музей на образованието и др.
2010 г. е специална за нея. Навръх своята 80-та годишнина представя книгата си „Едно дърво гора не прави – родът на дядо Метьо Христов – Чехлар” като още веднъж доказва, че е общественик и родолюбец, човек посветил себе си в изучаването и популяризирането на историята. През 2012 г. излиза от печат книгата „По златна пепел аз вървях” – спомени от нейните срещи с писатели, журналисти, учени, потомци на бележити личности и др.
За голямата си педагогическа, обществена, изследователска и дарителска дейност е многократно награждавана: носител на орден „Кирил и Методий” – І степен (1985 г.), Почетен знак на Община Габрово (2004 г.), множество грамоти, дипломи и удостоверения от държавно-обществена организация „13 века България”, Окръжен съвет на народната просвета и др. В Държавен архив-Габрово се съхраняват документите от нейната разнообразна дейност като учител, изследовател, общественик, благодеятел във фонд на нейно име.
С най-голяма сила и емоционално въздействие, обаче си остават отправените към нея благодарности от хората, на които е подала ръка в труден и безизходен момент. Такива са поетът Румен Ченков, Люба Георгиева и Елисавета Генчева - майки на болни деца, срещнали в нейно лице материална и морална опора и много други обикновени хора. Те най-вярно показват голямото, човешко сърце на Мария Семерджиева, която за мнозина от нас бе близка. Мария Семерджиева ни напусна на 13 февруари 2014 г. Едно стихотворение от неизвестен автор, публикувано вместо епилог в последната й книга „По златна пепел аз вървях..” я описват вместо хиляди други думи „...Болеше ме душата (скрито плаках)! Потъвах в кал, но никого не цапах. Сред кал да си, но да не бъдеш кален!.. Не се обръщах и не съжалявам. Едно лице и име имам само... Сърцето в рани. Но пък е голямо, накъсано на късове стотици... Сърца не се раздават по матрица. Дори и свои грешки не повтарям. Запомнени-сърцата не умират. И такта им единствен, уникален... Себеподобните сърца намират!”
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ - Габрово