По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности и събития, допринесли за развитието на града и за оформянето на неговия уникален облик. Такова събитие за Габрово е Карнавалът.
Отново е май и в столицата на хумора и сатирата тече подготовка за провеждането на традиционния Габровски карнавал. Тази година той ще бъде много по-различен от преди – без празнично шествие с маскирани хора, макети, сцени, без празнични концерти и илюминации. Причината е опасността от заразяване с вирус COVID-19. Основните изяви ще бъдат във фейсбук профила на карнавала. Това е подходящ момент да обърнем поглед назад и да се върнем във времето на неговото зараждане и към първите организирани карнавални шествия, чрез спомените на известния габровски журналист и краевед Ганчо Танев ( 1927-2010 г.):
„....Някогашните габровски карнавали нямат нищо общо със сегашните нито по време, нито по форма и съдържание.
Някогашните бяха в съботата пред Сирни заговезни (заб.-подчертаното и удебеленото е от автора), през зимата, през февруари или март….Те бяха очакван и отрано подготвян завършен на габровската „Олелийня“, която също ставаше този ден. И карнавалите бяха последното масово веселие преди началото на дългите великденски пости.
Бяха отрано подготвяни, но не по общи или препоръчителни сценарии за отделни групи, не от някакви инициативни или други комитети, а самостоятелно замисляни от обособили се в случая компанийки габровци, желаещи групово да участват в карнавалното шествие по централните улици на града. Самостоятелно се подготвяха и стотици млади и стари хора, търсеха сами или си сами си правеха маски, обмисляха и се представяха с разнообразни всели сценки.
Няма писмени доказателства и публикации кога точно се е провел първият масов габровски карнавал. Народният обичай за Сирни заговезни е включвал и посещения на групички маскирани млади хора в къщите, с цел да изплашат злите сили в дома и за развеселяване, но това не е имало характер на уличен карнавал.
Карнавални шествия едва ли е имало преди Освобождението. А и кукерски игри по улиците, както по други места и както във филма „Козият рог“ например, по онова време в Габрово не са познати.
Помня габровските карнавали от детската си възраст, някъде откъм средата на тридесетте години на миналото столетие (роден съм през 1927 г.). Не само ние, децата, но и много хора сами решаваха как и с какво да се маскират. Вярно, вече се продаваха релефни маски от тънък картон, най-вече с лица на палячовци и разни животни, но ние предпочитахме собственоръчно да си правим „маските“. Част от нас подготвяха за пред лицето си някакво домино от картон или плат, други си правеха високи картонени цилиндри или конусовидни „кауци“, дълги носове, които закрепяха с ластици зад ушите си, трети се цапаха с различни водни или постни бои - кой каквото намери. Аз на два пъти съм си правил „релефна“ маска за цялото лице по измислен от мен „габровски“ начин. Облепях от едната страна чучурката на обърната с дъното нагоре средна стомна с намокрени до омекване парчета стари вестници. Позамазвах ги с рядка брашняна кашица, за да се задържат и да не падат. След като хартийките изсъхнат и се втърдят, отлепях ги от „калъпа“. Мястото на чучурката ми осигуряваше дупката за носа. Дооформянето и боядисването по-нататък беше вече въпрос на предпочитание и фантазия. Почти всички маскирани обаче не се отказвахме и от превърналото се в традиция обличане с най-различни обърнати наопаки, дълги или пък в най-невероятни комбинации шарени дрехи, плетени фесове и шалове. Нямаше нито определен час за началото на карнавалното шествие, нито пък сборен пункт – поне аз не съм забелязвал да е имало такова нещо. Хората, много от тях маскирани, но и много без маски, се стичаха в късния следобед към главната улица (“Радецка“). Всяка минута оживлението нарастваше. Тогава отнякъде се появяваше с провиквания някаква група маскирани, и подир нея, отляво и отдясно, се присъединяваха други и други. Писваше музика и шествието се оформяше. Най-отпред се отстъпваше мястото на няколко души, нахлупили върху главите си близо метър големи маски, те тръгваха начело и повеждаха колоната. Каква ти колона! Маскирани и наблюдатели се смесваха и придвижваха като една компактна общност по цялата улица. Нямаше полицаи, които да им правят път или да изтикват хората назад. Появяваха се и се включваха в движението и тогавашните десетина габровски зевзеци, някои маскирани с нещо, други само с бастуни или чадъри, или просто заметнати с някакви дрехи и пелерини, трети както си ги познавахме. Така развеселеното множество заедно обикаляше – буквално като буйна и пълноводна река, два-три пъти през “Радецка”, Лъката, “Брянска” и “Скобелевска”, и никому не му се напускаше. А на следващия ден бяха Сирни заговезни, на които предстоеше да се иска и да се дава прошка от млади и стари. Ако не се лъжа, последният такъв габровски карнавал стана през 1940 г. Втората световна война вече беше започнала, и на габровци вече не им беше до веселия…..
На 17 май 1965 г. тогавашният отдел “Култура” на Градския съвет заедно с група ентусиасти организира Седмица на хумора и сатирата в града. Тя беше нещо повече от предвоенната традиция – започна официално с тържествено събрание в Културния дом, с делови президиум, ала с шеговит доклад, след което последва опит за карнавално шествие от Театъра до там на групичка маскирани, после веселията продължиха по сцени и площади, с изложба, спектакли и други масови забавления. Първият съвременен габровски карнавал стана на 2 април 1966 г., в рамките на Десетдневката на хумора и сатирата 2-12 април, а подир още две лета тя прерасна във Фестивал на хумора и сатирата. До 1973 г. фестивалът се провеждаше всяка година, после се разреди на две години....”.
Спомените се съхраняват във фонд 1628 „Танев, Ганчо Христов” на Държавен архив – Габрово. В архива се пазят и други свидетелства за нашия карнавал – снимки от шествия и маски от 60-те, 70-те и 80-те г. на миналия век, щимове на музикални произведения за Биг бенд - Габрово, изпълнявани по време на карнавала, планове за подготовка и др. Те се съхраняват във фондовете на Окръжен център за фотообслужване и фотопропаганда, Градски общински народен съвет – Габрово, Редакция на в. „Балканско знаме“, завод „Коста Стоев“, фондове на училища, на Манол Цоков, Йордан Чуховски, Стефан Моров, Йонко Коркинов, Георги Рачев, Стефан Александров и др. Разнообразието на документи и снимки, съхранявани в множество фондове доказват значимостта на Габровския карнавал за културния живот на града и за уникалния образ на Габрово като столица на Хумора и сатирата.
Ние продължаваме да събираме и да дигитализираме визуални материали за историята на габровския карнавал с помощта на приятели и дарители на Архива. През настоящата година, във връзка с извънредното положение и в условията на социална изолация, Държавен архив – Габрово и Киноцентър „Бокс Вижън“-Емил Михов подготвихме 4-минутен ретроспективен видеоматериал на тема „Карнавалът през годините“ под формата на 4-минутен филм. Той може да бъде видян на Фейсбук страницата на Държавен архив – Габрово, където предстои да бъде качен в навечерието на карнавала, в петък на 15 май.
Автор: Цветомира Койчева - началник на отдел „Държавен архив“ - Габрово