По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство.
Днес, 7-ми април – професионален празник на здравните специалисти, си спомняме с уважение и признателност за проф. д-р Алекси Романов Пухлев – кардиолог и нефролог, родом от Габрово.
На днешната дата през 1948 г. е основана Световната здравна организация (СЗО) - специализирана агенция към ООН, целяща постигането на “цялостно физическо, умствено и социално благоденствие” на всички народи. Това събитие става повод за честване на Ден на здравето – инициатива, която всяка година фокусира световната общественост върху текущо здравно предизвикателство. България се присъединява към СЗО още същата година и от тогава участва в програмите за противодействие на глобални заплахи за здравето, подобряване и масовизиране на медицинските услуги, установяване на редовна здравна профилактика на населението. През 1964 г. с Постановление № 32 на Министерски съвет датата 7 април е приета за професионален празник на медицинските специалисти, а Денят на здравето започва да се чества официално и у нас.
Един от представителите на България в СЗО и член на Експертната комисия по сърдечно-съдови заболявания при нея е проф. д-р Алекси Пухлев – лекар интернист, преподавател в Медицински университет – София, автор на множество академични изследвания, посветени на вътрешните болести, член на Българска академия на науките и носител на орден "Кирил и Методий" I степен.
Алекси Романов Пухлев е роден на 8 септември 1905 г. в гр. Габрово, в учителско семейство. Като ученик има всестранни интереси, сред които музиката - свири на цигулка в оркестъра на Априловска гимназия. През 1924 г. е приет за студент, като едновременно следва музика и медицина в София. Завършва ги успешно до 1931 г. След дипломирането си работи като общински лекар в Трявна, но през 1938 г. заминава за Германия, където специализира вътрешни болести в продължение на една година. След завръщането си работи в Терапевтичната клиника на Медицинския факултет към СУ „Св. Климент Охридски” и новопостроената тогава болница „Царица Йоанна“ в София. През 1941 г. е назначен за асистент в Медицинския факултет и прекарва няколко месеца в Лайпциг, Германия, където специализира сърдечни болести. Постепенно израства в академичната йерархия, достигайки научна степен професор и длъжностите Ръководител на Катедра по терапия на вътрешните болести и Директор на Терапевтичната клиника към университета – постове, които заема до 1975 г. В продължение на две години е ректор на Висшия медицински институт (по-късно преименуван на Медицински университет – София). Пухлев е член и председател на Научния медицински съвет при Министерство на народното здраве, един от основателите и първи председател на Съюза на научните медицински дружества, член на БАН и Академията на медицинските науки в Съветския съюз, доайен и водещ изследовател на хипертонията в България, член на множество научни съвети и редакционни колегии.
Научно-преподавателската дейност на Алекси Пухлев наброява над 80 трудове, посветени на различни сфери на вътрешните болести като диагностика и лечение на сърдечен инфаркт, проучване на балканската ендемична нефропатия и хипертония. Той е част от редакционния екип на медицински списания у нас и в чужбина и е сред авторите на учебници по вътрешни болести за студенти. Като преподавател и учен участва в международни здравни конгреси в Москва, Лондон, Ню Йорк, а в Женева работи като съветник и експерт за сърдечно-съдови въпроси към Световната здравна организация.
Проф. д-р Алекси Пухлев умира след кратко боледуване на 29 август 1979 г. Научно-клиничната му дейност е добре описана в медицинската книжнина и позната в здравните среди, включително намерила широк отзвук в много държави. Удостоен е със званието “Заслужил деятел на науката” (1965).
Държавен архив – Габрово съхранява малко по обем документи, свързани с житейския и професионален път на проф. д-р Алекси Пухлев във Ф. 1325 „Габровски, Илия Иванов (1904-1982)” – кореспонденция между него и Илия Габровски със сведения за родословното му дърво, учение и живот в София, биографични справки и портретни снимки.
Автор: Стела Илева – младши експерт в Държавен архив - Габрово