След 50 години всяко нещо се превръща в история. Вашата също може да е разказана чрез дарение.
Ако един предмет Ви е много скъп и искате да бъде запазен, най-добре е да го дарите на музей. Няма никаква гаранция, че хората, дори най-близките, биха го съхранили. Прехвърлянето му от „ръка на ръка”, времето, неправилното боравене с него – всичко това са фактори, които водят до компрометиране и дори до унищожаване на любимите вещи. В музея – напротив, за тях се грижат специалисти, които ги съхраняват във фонд и ги включват в изложби, за да бъдат показани по най-добрия начин пред широката публика.
В изложбата „Дарени предмети, споделени истории”, която бе открита в „Зала 2” на музей „Етър”, са представени част от постъпили културни ценности, благодарение на дарителската кампания, посветена на 55-годишнината на музея.
Главният уредник Ваня Донева акцентира върху факта, че предметите – в известна степен, допълват историята на музея. Така е с дарението, свързано с наследниците на фамилия Сакови. Сакова къща е една от емблемите на „Етър” – разпознаваем обект, популярен от милионите професионални и любителски снимки.
„В къщата експозицията е сборна. Ние нямаме предмети от рода Сакови. Такива постъпиха от дарение и ще бъдат разположени в самата къща”, каза Ваня Донева.
Сега посетителите могат да видят дарението на известния габровски род в изложбата „Дарени предмети, споделени истории”. Става въпрос за вещи, използвани във фамилията от началото до 30-те години на ХХ век.
Уредникът Даниела Димкова обработва с голям интерес дарението на Елена Михайлова от Саковия род. Тя предоставя вещи, използвани от Димитър Саков и съпругата му Мария – дамско бельо от началото на ХХ век, красиво портмоне от черно кадифе, чадър за предпазване от слънце, бронзова бонбониера, сервиз със сини растителни орнаменти, лъжичка за причастие, детско облекло. Даренията на представители на Саковия род продължават да постъпват в музея.
Бивши и настоящи членове на екипа на „Етър” също се включват в дарителската кампания. Техните предмети постъпват в отдел „Духовна култура”. Уредникът Величка Илиева разказва за Анна Едгар Купецка, работила в „Етър” до края на 70-те години на ХХ век.
Елитен екскурзовод, тя говори отлично немски език. Започва работа на повикване – при посещение на делегации, след което е ангажирана за постоянно. 90-годишна днес, Анна Купецка живее в Германия и прави няколко дарения на музей „Етър”. В изложбата са представени книги с шевици от 30-те години на ХХ век. Те, сами по себе си, са библиографска рядкост.
Екскурзоводът Дамян Христов остава в музейната история с многобройни дарения. В изложбата може да се види икона от края на ХІХ век, принадлежала на баба му Тота от село Жълтеш.
Във фонда на отдел „Занаяти” също постъпват дарения, които поетапно ще бъдат показвани в изложбата. Уредникът Росица Бинева представя предмети на мебелиста Димо Царев и на медникаря Цонко Тотевски.
От думите й става ясно, че Маргарита Мънчева – първи екскурзовод в музея, дарява предмети на баща си Димо Димов, останал в паметта на габровци като Димо Царев. През 30-те години на миналия век го смятат за цар в занаята, откъдето идва и този прякор. Димо Царев изработва мебели и се усъвършенства професионално, следвайки световните тенденции.
В изложбата могат да се види и сервиз на майстор Цонко Тотевски, който е класически представител на медникарството. Съдбата го отвежда в Разград, където прави неуспешен опит да обучи свой наследник.
Изложбата „Дарени предмети, споделени истории” ще бъде допълвана и обновявана във времето. Кампанията, посветена на 55-годишнината на музей „Етър” продължава. Дори да се съмнявате в стойността на един предмет, не го изхвърляйте, а се обърнете към музейните специалисти. Една на пръв поглед обикновена вещ може да бъде свидетелство за живота на хората от дадена епоха. И не забравяйте, след 50 години всяко нещо се превръща в история. Вашата също може да бъде разказана чрез направено дарение.