22 октомври 2019, 19:49
Изложбата „Солакови“ говори за художници, свързани, макар и по различен начин, с едно конкретно място – Габрово и със съвремието ни в неговото безспирно течение и промяна. В пространствата на Художествена галерия „Христо Цокев“ тя се покрива с представата за активно енергийно, подобно на радиовълните, излъчване на творчески възможности с изходна точка този град.
Ако Митьо Солаков с точните си портрети и изразителни монументални композиции се намира близо до самия източник поради почти постоянното си присъствие в града, то „вълните“ от изложби и колекции при сина му Недко и внука му Димитър са в постоянното разширение на това хипотетично излъчване, обикалят света от Ню Орлиънс до Сидни.
Династиите в изкуството са изключително органична традиция. Освен познания в занаята те съумяват да предадат целеустремеността, енергията и страстта, вярата в смисъла на изкуството и убедеността в свободата на изразяването. Изложбата „Солакови“ се базира върху такава връзка, често неочевидна за външния поглед, но вградена в съзнанието, моженето и стремежите на участниците й.
Творбите на Митьо Солаков, напуснал ни през 2010 г., представят изкуството на страната от трудния период на изолация от света през втората половина на 20 в. Тръгвайки от изобразителния реализъм в ателието на проф. Иван Фунев в Художествената академия в София, по-късно чрез обобщени форми и лаконични монументални композиции, той се стреми да отрази обречената утопия на онова, което днес неуважително наричаме „соц“. Портретите му от габровските колекции на сякаш обикновени, но винаги любими хора, или на публични личности с точно уловените им характеристики, остават едновременно особени и разпознаваеми. Паметниците и паметните знаци в града и около него, реализирани от скулптора, вече живеят извън времето си – онзи период в изкуството, чиято естетика постепенно, с отдалечаването на историческата травма, се асоциира с монументалност на пластиката, формите и посланията.
Увлекателно е да се проследява еволюцията при художника Митьо Солаков – изчистването на езика, стремежът към типизация, освобождаването от подробности при изграждане на формата по пътя към знаковостта от една страна, а от друга – експерименталните стъпки в посока не-идеалност, контактност, комуникативност.
Недко Солаков е българският художник на света. Достатъчно е да се надникне в неговата биография, за да се прозре географията и мащаба на представянията му из цяла Европа и на почти всички континенти. Участник е в множество световни изложби – 2 пъти на Документа в Касел, 6 пъти на Венецианското биенале, 3 пъти на Биеналето в Истанбул, 2 пъти на Биеналето в Гуангджу, както и в Лион, Тирана, Москва, Сидни, Катманду, Рига... без да се споменават около 150 самостоятелни изложби. За откриването в Габрово той идва седмица след вернисажа си във Виена, където в един от най-важните й музеи – Албертина, е изпълнил рисунки и коментари по стените в изложбата „Страст за рисуване. Дарение на Колекция Флоранс и Даниел Герлен за Центъра Помпиду“. В момента експозиция от нови негови работи може да бъде видяна в Пловдив в Галерия Сариев, а следващият му проект е в Париж – в „Космополис #2“ на Центъра Помпиду, където ще се представи и най-младият Солаков – Димитър.
Много от историите на Недко, а той е всепризнат майстор на визуални разкази и коментари с рисунки и текст, имат за отправна точка ако не точно родния му град, то топоса България, за чиято история и култура Габрово има изключителен принос. В много от авторските си повествования – лекции, публикации, интервюта, художникът нееднократно подчертава връзката със страната чрез любовта си към природата и най-вече към пейзажа около Габрово, към самия град, към онова, което с леко неудобство от сантименталността обобщаваме като „роден край“.
Галериите в Габрово са имали шанса да придобият навреме ранни живописни произведения на художника и днес, в контекста на широкото му представяне в изложби, музейни и частни колекции по света, е изключително интересно да се анализира началото на мащабния му път. Тогава, през 1980-те, той е и успешен характерен портретист, и майстор на алегории, и последовател на класиците в областта на жанровите и дори батални композиции, и създател на необичайни за времето си метафорични, почти абстрактни платна. В тази обширна, макар и далеч не изчерпателна експозиция на някогашния Недко Солаков, се вижда смелостта му да премине от почти прозрачното вальорно изграждане на повърхности към наситени с цвят и пастьозни мазки слоеве, от обобщенията към множеството детайли. Изглежда, че именно вниманието както към композиционните, така и към смисловите подробности, е онази част от ранния му период, позволила на автора да се развие до блестящ и обстоятелен, пълен с нюанси разказвач, какъвто го виждаме днес.
Верността към живописното изкуство, към изразителността на цвета и „ръчното пипане“ през зрелите си години, Недко Солаков подчертава чрез „Историята на жълтото петно“ (от 1997 до днес) – прясно оцветена повърхност на стена и текст върху нея, иронизиращ тегобите на успешния творец, поставил задачи на асистентите си, но забравил точно с каква цел...
При Недко четенето едновременно с гледането е характерният метод, който уникално „работи“ и в подробните му инсталации, и в представителни музейни експозиции, и в празните зали. Как става това може да се види в „Пестеливи драсканици“ в Дома на хумора и сатирата едновременно с изложбата в Художествената галерия „Христо Цокев“. Творбата е направена специално за мястото и авторът обещава съвсем локални и лични коментари, като габровските зрители ще се окажат в ситуацията, в която вече са били посетителите на такива музеи като Музея за модерно изкуство, Франкфурт; Haus Konstruktive, Цюрих; Музея Франс Халс, Харлем; Кунстмузеум, Сент Гален; P.S. 1 MoMA, Ню Йорк; Фондация Сералвеш, Порто; Центъра за съвременно изкуство De Appel, Амстердам; Музея Кралица София, Мадрид...
Голямата инсталация „История на изкуството – кратка версия“ (2014) на третия участник – Димитър Солаков, метафорично обхваща цялата изложба. В нея младият автор за кратко нахлузва обувките на предците си и стъпва в академичната им подготовка. Запазвайки дистанция и с голяма доза ирония спрямо каноните, той на практика сякаш се обучава от образците на миналото – пробва се в пещерната живопис, проучва византийската мозайка, копира романска миниатюра, поема роли от религиозната иконография, изучава революционната архитектура на Ренесанса, отдава дължимото на културното, формалното и тематично многообразие на генезиса на изкуството днес – от „античността до наши дни“, както често бива обозначен огромният компендиум от творчески постижения. Фотографското му образование в Нов български университет, както и семейната традиция на умело композиране на разнообразни арт и нон-арт средства, са му дали бърз и точен поглед, позволяващ да извади от „учебника“ (в този случай „История на изкуството“ на Ернст Гомбрих) подходящи визуални фрагменти и да ги превърне в поучителна и увлекателна „жива“ инсталация.
Представител на поколение, за което границите са условни, а светът е синтез на множество множества от наглед разнообразни елементи, Димитър Солаков се интересува от „неописаното“, в това число и от историята на изкуството – от праисторическото минало, вселената, съвместното съществуване на животи на планетата, от всичко, което не отблизо и индиректно, но постоянно влияе върху човечеството, въображението му, изкуството, което то създава.
Един от библейските завети „Обичай ближния като себе си“ е визуализиран като пряка връзка между него, човека, и галактиката Андромеда. Димитър е известен със сериозната си загриженост за състоянието на околната среда. Седмица преди експозицията в Габрово в галерията Heerz Tooya във Велико Търново се откри изложбата му „Знаци“, в която, работейки с неон, той създава остра метафора за лицемерието нa обществото по отношение на обхваналата ни екологична криза. Става дума не само за актуалния протест срещу политическото отношение към проблема – искането на художника е да прогледнем. В Габрово той показва „Връщане във форма“ (2017) – днешните т. нар. изкопаеми горива във вида, от който са се преобразували в такива – oт планктона, скулптиран от 3D принтер по проект на автора.
Изложбата „Солакови“ представя в края, където са израснали, местни художници, един вид „нашенци“, чието творчество търси отговори на все същите вечни за изкуството въпроси, зададени още от Пол Гоген в края на 19 в. – откъде сме? кои сме? накъде отиваме? Митьо – вкоренен в мястото и времето си, Недко – в международния си водовъртеж, и Димитър – преодоляващ и историческата конкретика, и топоса с неговия реален пространствен контекст.
Яра Бубнова