27 момичета, които бяха одобрени за участие в образователната програма „Училище за лазарки” на музей „Етър”, направиха възстановка на обичая Лазаруване. Пред стотици посетители те пресъздадоха традиционните песни и танци,с които девойките в миналото са се представяли на този ден. Чудесното пролетно време в музея накара посетителите да се шегуват, че дори слънцето не може да издържи и наднича зад облаците, за да се порадва на красотата на гиздавите лазарки.
Посетители от цялата страна избраха да дойдат в музей „Етър” за празника Лазаровден. Любка е една от тях, заедно със своите дъщеря и внучка. Идеята на двете жени е да покажат на двегодишното момиченце един български обичай. „Добре е от малки децата да попиват традициите, така нещата се случват по естествен начин”, споделя Любка. Малката София очевидно е впечатлена от цветните дрехи, звънките гласове, смеха и настроението в „Етър”-а.
Велиана, майката на София, не е лазарувала. Когато завършва средното си образование през 2008 година, все още програмата за обучение на лазарки в музей „Етър” не е започнала. Велиана обаче вярва, че когато София порасне сама ще пожелае да бъде записана.
Елена е от Пловдив. Тя е сред най-активната част от многобройната публика, присъствала на пресъздаването на обичая в музей „Етър”. Успява да се снима с лазарките, макар да споделя, че самата тя не е лазарувала. Знае много за този обичай и разказва на дъщеря си Никол, че лазаруването е момент, след който момичетата преминават от един етап на своя живот към друг – моминството и сватбата.
Навсякъде в страната се пресъздава обичая лазаруване, но „Етър”-а е едно от малкото места, където може да се види неговият автентичен вариант. Лазарките тук са момичета във възраст, която допуска участието им. Песните и танците, които изпълняват са научени под методическото ръководство на специалисти, на базата на дългогодишни проучвания, направени сред населението.